Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— В манастир ли?! Лоренца, скъпа, ние не можем да се разделим. Разберете! Ние сме свързани! Не искайте от мен нищо, което излиза извън пределите на тази къща.
Балзамо произнесе тези думи с толкова ясен глас и с такава непоколебимост, че Лоренца не посмя да настоява.
— Значи вие не искате? — попита тя сломена.
— Не мога.
— Окончателно ли е?
— Окончателно е, Лоренца.
— Е, добре, тогава да поговорим за нещо друго — каза с усмивка Лоренца.
— О, добра ми Лоренца, усмихнете се пак, усмихнете се отново! Така ще ме накарате да изпълня всичко, което пожелаете.
— О, да, ще изпълните всичко, което поискам, ако аз на свой ред направя всичко, което ви се харесва, нали? Е, добре! Така да бъде! Ще се опитам да бъда колкото е възможно по-разумна.
— Говори, Лоренца, говори.
— Преди малко вие ме успокоявахте: „Ще дойде ден, когато ти вече няма да страдаш, Лоренца. Ще дойде ден, когато ще бъдеш свободна и щастлива!“
— О, да! Казах тези думи и, кълна се в небето, очаквам този ден със същото нетърпение като теб!
— Е, добре! Този ден може да настъпи веднага, Балзамо! — каза младата жена с гальовно изражение, каквото мъжът беше виждал само когато тя спеше. — Виждате, че съм уморена! О-о-х! Много съм уморена. Вие разбирате, нали? Толкова съм млада, а толкова много съм страдала! Е, приятелю мой, понеже вие твърдите, че сте ми приятел, изслушайте ме — дарете ми още сега този щастлив ден.
— Слушам ви — каза Балзамо с неизразимо смущение.
— Ще завърша с една молба, която трябваше да ви отправя още щом дойдохте, Ашарат.
След тези думи младата жена потрепери.
— Кажете, скъпа приятелко.
— Е, добре! Забелязах, че докато правите опити с животни, за които ме уверявате, че са полезни за хората, вие причинявате смъртта им по тайнствен начин с капка отрова или с отваряне на вена. Смъртта им е лека и настъпва светкавично. Така тези създания, обречени на пленничество като мене, се освобождават от нещастието чрез смъртта — първото благодеяние, проявено към тях, откакто са се родили… Та…
Лоренца замълча и пребледня.
— Какво, Лоренца? — попита Балзамо.
— Та, в името на хората направете с мене онова, което правите с животните в името на науката. Направете го за вашата приятелка! Тя ще ви благослови от все сърце и ще целуне с безкрайна признателност ръцете ви. Хайде, Балзамо! Аз ви моля на колене и ви обещавам в последната си въздишка да вложа толкова любов и радост, колкото не сте виждали у мен, откакто сме заедно!
— Лоренца! — провикна се Балзамо, като сграбчи в ръцете си младата жена, която беше станала права. — Лоренца, ти си полудяла! Аз — да те убия?! Да убия теб — моята любов и моя живот?!
С неимоверно усилие Лоренца се изскубна от ръцете на Балзамо и падна на колене.
— Няма да стана — каза тя, — докато не изпълниш молбата ми. Убий ме без конвулсии, без болка, без агония. Окажи ми тази милост, понеже казваш, че ме обичаш! Приспи ме, както правиш често, но този път не ме събуждай!
— Но аз пък ви обичам твърде много и не мога да ви гледам как умирате. Вие няма да умрете! О, ще ви спася… дори това да е най-трудното нещо, което съм извършвал досега! Ще ви накарам да обикнете живота, Лоренца!
— Живот или смърт? — провикна се младата жена, която все повече се увличаше от гнева си. — Днес е велик ден! Ще ми подарите ли смъртта?
— Ще ви даря живот, Лоренца.
— Значи свобода?
Балзамо остана безмълвен.
— Тогава ми помогнете да умра с отрова или с върха на някоя игла, която ще отнеме живота ми, докато спя! О, как искам да си отдъхна!
— Трябва да живеете и да бъдете търпелива, Лоренца.
Лоренца се отдръпна назад и се изсмя зловещо. После внезапно извади от пазвата си кама с тънко острие. Тя проблесна в ръката й като светкавица. Балзамо нададе вик, но беше късно. Той се спусна към нея, за да сграбчи ръката й, но оръжието вече беше извършило своето злодеяние и беше пробило гърдите й. Балзамо беше зашеметен от ужас, а видът на бликналата кръв го потресе. На свой ред той нададе вик, хвана Лоренца през кръста и протегна ръка към ножа, който тя се канеше да забие втори път, и улови острието. С невероятно усилие момичето го изтръгна от ръката му и от нея бликна кръв. Тогава, вместо да продължи борбата, той простря кървящата си ръка над тялото на младата жена и каза с властен глас:
— Спете, Лоренца! Аз искам това!
Този път обаче възбудата й беше толкова голяма, че думите му не подействаха веднага.
— Не, не — прошепна Лоренца, която се люшкаше и се опитваше да се прободе още веднъж. — Не, няма да спя!
— Спете, спете! Спете, заповядвам ви! — извика Балзамо и направи крачка към нея.