Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Този път волята му беше толкова могъща, че всяка съпротива на момичето беше победена. Лоренца въздъхна, изпусна камата, олюля се и се отпусна върху възглавничките. Очите й останаха отворени, но зловещият огън в тях постепенно избледня и те се затвориха. Едва тогава Балзамо можа да разтвори дрехите й и да разгледа раната, която му се беше сторила лека, но кръвта продължаваше да блика. Графът натисна лъвското око, пружината изскърца и вратичката се отвори. После откачи противотежестта, с помощта на която се смъкваше подвижната платформа на Алтотас. Балзамо стъпи върху нея и се изкачи в лабораторията на стареца.
— А! Ти ли си, Ашарат? — каза Алтотас, който седеше в креслото си. — Знаеш ли, че след осем дни навършвам сто години? И сега ми трябва само кръвта на дете или девица!
Но Балзамо не го слушаше. Той се втурна към шкафа, където се намираха вълшебните балсами, и сграбчи едно шишенце, чието чудотворно съдържание вече беше изпитвал многократно. После скочи отново върху платформата, удари с крак по нея и слезе.
Алтотас придвижи креслото си на колела чак до отвора на пода, като се надяваше да улови Балзамо за дрехите.
— Чуваш ли, нещастнико? — каза му той. — Ако до осем дни не съм получил детето или девицата, за да довърша еликсира си, ще бъда мъртъв!
Балзамо вдигна глава. Очите на стареца блестяха. Заобиколени от неподвижни сковани мускули, те сякаш бяха единственото живо нещо на лицето му.
— Да, да — отвърна Балзамо. — Бъди спокоен. Ще ти дам това, което искаш.
След това натисна пружината, платформата се изкачи до тавана и прилепна към него, сякаш беше част от украсата му. Балзамо се втурна отново в стаята на Лоренца. Едва беше влязъл там и звънецът на Фриц шумно отекна.
— Господин Дьо Ришельо! — прошепна Балзамо. — О, Бога ми, който и да си — херцог или дори пер на Франция — ще трябва да почакаш.
118.
Двете капки от лекарството на херцог Дьо Ришельо
Херцог Дьо Ришельо излезе от къщата на улица „Сен Клод“ в четири и половина. А какво точно бе искал от Балзамо, ще разберем от следващите редове…
Същия ден господин Дьо Таверне беше останал да вечеря при дъщеря си, а госпожа дофината беше освободила Андре от всичките й задължения, за да може любимката й да посрещне баща си.
Опитваха десерта, когато при тях влезе херцог Дьо Ришельо и както винаги донесе добри новини — кралят бил заявил сутринта, че ще даде на Филип не част, а цял полк. Таверне изрази шумно радостта си, а Андре благодари сърдечно на маршала. Последвалият между тримата разговор беше естествено отражение на случилото се, Ришельо говореше само за краля, Андре — само за брат си, а барон Дьо Таверне — само за Андре.
От внушение на внушение, от намек на намек и от пример на пример Ришельо стана толкова ясен, че Андре съвсем се обърка. Разговорът продължи в същия дух почти до седем часа вечерта.
Щом удари седем, херцогът стана и заяви, че трябва да отиде при краля във Версай. Като прекоси стаята, за да вземе шапката си, маршалът се сблъска с Никол.
— О, малката ми! — каза маршалът и я потупа по рамото. — Ела да ме изпратиш. Искам ти да носиш букета, който госпожа Дьо Ноай накара да изберат за дъщеря ми, графиня Д’Егмон.
Никол се поклони като селянките от комичните опери на Русо.
Ако читателят ни позволи, ще оставим Андре и барона да обсъждат оказаното на Филип ново благоволение и ще проследим маршала. Така ще узнаем за какво точно маршалът беше ходил на улица „Сен Клод“, където, спомняме си, се беше появил в един твърде драматичен момент.
Ришельо слезе по стълбата, като се опираше върху рамото на Никол. Щом стигнаха в двора, той я погледна в очите.
— Значи Никол Льоге си има любовник.
— Ех, какви приказки, господин маршал!
— Така-а. А любовникът е един тип, доста добре сложен, когото Никол е приемала още на улица „Кок-Ерон“ и който я е последвал във Версай.
— Господин херцог, кълна ви се…
— Той е пристав, полицейски пристав и се казва… Искаш ли да ти кажа как се казва любовникът на госпожица Никол Льоге?
На Никол оставаше една-единствена надежда — маршалът да не знае как се казва щастливецът.
— Е, щом вече сте се наканили, господин Дьо Бозир215 — каза маршалът. — И напълно заслужава името си.
Никол застана в поза на лицемерно добродетелна жена, което не измами Ришельо.
— Монсеньор — каза тя, — ако господин Дьо Бозир се хвали, че е мой любовник, това означава, че е самомнителен глупак и негодник. Аз съм съвсем невинна. Кълна ви се.
— Не твърдя противното — заяви Ришельо, — но питам дали си му определяла или не среща тук?
215
Бозир съчетава думите бо — красив, и сир — господар. — бел.прев.