Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Младата жена не отговори.
— А ще ме обичате ли? — въздъхна Балзамо.
— Мога да обещая само онова, което съм в състояние да изпълня — каза Лоренца. — Нито любовта, нито омразата зависят от нас самите. Надявам се, че Бог като отплата за вашите добри постъпки ще направи така, че омразата да изчезне и да бъде заменена от любов.
— За съжаление подобно обещание не е достатъчно, Лоренца. Съвсем не ми стига, за да ви се доверя. Нужна ми е категорична свещена клетва, чието престъпване би било равно на светотатство. Клетвата ще ви обвърже и на тоя, и на оня свят. А ако й измените, ще причини смъртта ви на земята и Божието проклятие на небето.
Лоренца мълчеше.
— Искате ли да дадете такава клетва?
Лоренца отпусна глава в ръцете си, а гърдите й се развълнуваха от борещите се в сърцето й противоречиви чувства.
— Дайте ми тази клетва, Лоренца! Изречете я такава, каквато ще ви я подскажа аз, вложете в нея тържествеността, която ще поискам, и ще бъдете свободна.
— В какво трябва да се закълна, господине?
— Ще се закълнете ли, че никога и по никакъв повод няма да издадете тайната на Алтотас?
— Да, ще се закълна.
— Ще се закълнете ли, че няма да издадете нашите политически събрания?
— Ще се закълна и в това.
— Най-важна ще бъде последната клетва. От предишните две зависи само животът ми, а от тази — щастието ми. Ще се закълнете ли, че никога няма да ме напуснете, Лоренца? Закълнете се и ще бъдете свободна.
Младата жена потрепери така, сякаш желязно острие беше проболо сърцето й.
— А как ще стане клетвата? — попита тя.
— Ще отидем заедно в някоя църква, Лоренца. Ще се причестим и двамата с една и съща нафора. Над нея вие ще се закълнете, че няма да издадете нито Алтотас, нито моите приятели. Ще обещаете, че никога няма да ме оставите. След това ние ще разчупим хляба на две, всеки от нас ще вземе по половинка и ще дадем обет пред Всевишния: вие — че никога няма да ме предадете, а аз — че ще ви направя щастлива.
— Не — заяви Лоренца. — Такава клетва е светотатство.
— Тогава бъдете предпазлива, Лоренца — каза Балзамо, без да се гневи, но обзет от дълбока мъка.
Челото на Лоренца се помрачи като покрита с цветя ливада, над която е надвиснал облак.
— Значи ми отказвате? — попита тя.
— О, не, Лоренца, напротив. Вие ми отказвате.
Нервно движение показа, че младата жена потискаше нетърпението си.
— Бог, случайността или съдбата, вие ще изберете думата, Лоренца, са ни свързали един с друг, и то със здраво сплетени възли. Да не се опитваме да ги развържем, тъй като това може да направи само смъртта.
— Но аз зная всичко това — възкликна нетърпеливо Лоренца.
— Е, добре! След осем дни Лоренца, каквото и да ми струва решението ми и каквито и рискове да поемам с него, вие ще си имате компаньонка.
— Къде? — попита тя. — Тук?! Зад решетките, зад затворените метални врати?! Значи аз ще си имам другарка в затвора? О, откажете се, господине! Не такава беше молбата ми.
— Но това е всичко, което мога да ви дам, Лоренца.
Младата жена направи рязко движение, в което нетърпението й пролича още по-ясно.
— Скъпа приятелко! — продължи нежно Балзамо. — Размислете! Двете ще можете по-лесно да носите тежестта на това необходимо нещастие.
— Лъжете се, господине! Досега страдах само от собствената си болка, но не и от чуждата. Разбирам, че искате да ме накарате да понеса още едно изпитание. Да… Вие ще доведете тук още една жертва, която ще гледам как линее, пребледнява и чезне от мъка като мен. Значи ще я гледам как блъска стената, както аз правя това, тази ужасна врата, която разглеждам по сто пъти на ден, за да разбера как се отваря. А когато тази жертва изтърка като мен ноктите си в дървото и мрамора, опитвайки се напразно да я отвори, щом очите й погрознеят от сълзи, и тя като мен ще умре от отчаяние. Тогава вие ще имате два трупа вместо един, но с дяволската си лицемерна доброта ще си казвате: „Ах, ето че тези две деца се забавляват! Правят си компания и са щастливи.“ О, не! Хиляди пъти не!
Лоренца яростно тропна с крак по пода. Балзамо отново се опита да я успокои.
— Хайде — промълви той. — Имайте търпение! Бъдете кротка и разумна, Лоренца!
— Може би виждам зло навсякъде? — попита иронично Лоренца. — Така е! Аз съм неопитна и невежа, не познавам нито света, нито хорските сърца.
— Лоренца, вие се лъжете! Та аз рискувам с тази постъпка сигурността си, свободата си, живота си, но ще пренебрегна всичко на драго сърце, за да ви спестя известно отегчение и скука!
— А ще позволите ли да се оттегля в манастир! Ще дам нужния обет.