Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Крабе погледна графинята и вдигна въпросително вежди. Тя кимна — позволение ли му даваше? — и той се покашля и посочи един шкаф до госпожица Темпъл.
— Преди да започнем, някой от вас ще желае ли нещо за пиене? Сигурно сте уморени — аз със сигурност съм уморен, а само като ви погледне човек — е, удивително е, че изобщо се държите на крака. Каролин ще ни налее. Има уиски, бренди, вода…
— Ако и вие ще пиете — каза Чан, — няма да ви откажем.
— Отлично. Напитки за всички и моите извинения, Каролин, че те превръщам в прислуга. Роже, би ли й помогнал? За най-лесно може да е бренди за всички.
Последва неловка тишина и по негласно споразумение разговорът бе прекратен, докато не наляха и не им подадоха чашите. Госпожица Темпъл наблюдаваше как Роже се приближава до Чан и Свенсон с две чаши: лицето му беше маска на професионална сдържаност, да не говорим, че изобщо не погледна към нея. Наблюдението й бе прекъснато, когато Каролин я докосна по ръката и й подаде чаша. Госпожица Темпъл поклати глава, но Каролин натика чашата в ръката й и не й остана друго, освен да я вземе. Погледна кехлибарената течност и сбърчи нос, когато долови познатата остра миризма, която свързваше с толкова много неприятни и противни неща.
Цялата сцена беше странна, особено след касапницата на покрива, защото госпожица Темпъл се бе приготвила за поредната битка на живот и смърт, а сега стояха като на вечерно тържество — с тази разлика, че мъжете и жените пиеха заедно. И всичко това бе така откровено фалшиво, че тя присви очи. Изсумтя високо, остави чашата си на един рафт и избърса ръце.
— Госпожице Темпъл? — попита Крабе. — Нещо друго ли ще желаете?
— Ще желая да ни кажете каквото имате да ни казвате. Ако господин Сонк ще ни убива, нека да пробва.
— Какво нетърпение. — Крабе се усмихна мазно и знаещо. — Ще се постараем да го удовлетворим. Но първо, да пием за принца на Мекленбург и неговата невеста!
Вдигна чашата си и я изпи на екс. Другите го последваха, чуха се възгласи „за принца“ и „за Лидия“. Принцът се усмихна широко, а Лидия се ухили, малките й зъби се показаха над ръба на чашата, докато отпиваше, но после избухна в пристъп на кашлица, който можеше да се мери с тази на Кардинал Чан. Принцът я погали по рамото, докато тя се опитваше да си поеме дъх, а Роже пристъпи напред и й подаде кърпичка. Младата дама бързо я грабна, притисна я към устата си и се изплю в нея. Пристъпът най-сетне отмина и пребледняла и останала без дъх, Лидия върна кърпичката на Роже и се опита да се усмихне. Роже бързо я сгъна и я прибра в джоба си, но госпожица Темпъл успя да зърне искрящо синьо петно.
— Добре ли сте, мила? — попита принцът.
Чан шумно се изжабури, преди да преглътне брендито. Доктор Свенсон изля своето на пода и Крабе тъжно въздъхна:
— Е… човек не може да угоди на всички. Каролин?
Госпожа Стърн взе чашите им. Крабе се покашля и заяви:
— Да започваме.
— Поради упоритите ви усилия да разрушавате ние вече не можем да определим с лекота каква част от плановете ни знаете и с кого може да сте споделили наученото. Госпожа Марчмур е на път към града, Анжелик и горката Елспет вече ги няма. — Той вдигна ръка. — Моля ви да разберете, че говоря с вас като човек, който най-добре може да контролира гнева си — ако говореше, който и да е друг от моите съюзници, повтарянето дори на тези факти щеше да доведе до незабавната ви смърт. Макар да е вярно, че бихме могли да ви подложим на Процеса или да извлечем умовете ви в книга, и двете неща изискват време, с каквото не разполагаме, и апаратура, каквато на този въздушен кораб няма. Също така е вярно, че можем да направим тези неща, след като пристигнем в Мекленбург, но нуждата ни да разберем какво знаете не може да чака. Когато пристигнем, трябва да знаем докъде сме стигнали и дали… в редиците ни… има предател.
Протегна чашата си към Роже за още бренди и продължи да говори, докато той му наливаше.
— Последният сблъсък на покрива — разорителен и печален, смятам, за всички — само подкрепя предишното ни решение, че дарбите ви биха ни послужили най-добре, ако бяха привлечени към каузата ни чрез Процеса. Благодаря, Роже. — Крабе отпи. — Не си правете труда да възразявате — вече не очакваме подобни преустройства, а предвид мъката, която причинихте, те не биха били приети. Ситуацията просто не би могла да е по-ясна. Ние държим госпожа Дужон. Вие ще отговаряте на въпросите ни или тя ще умре. Сигурен съм, че си представяте за каква смърт говоря, за времето, което ще отнеме, и за това колко мъчителни ще бъдат такива продължителни писъци в ограничено пространство като това. А ако все пак успее да издъхне, тогава просто ще се прехвърлим на някой от вас — вероятно на госпожица Темпъл — и така нататък. Неизбежно е като изгрева. Тъй като отворихте тази врата, за да не бъде разбита без нужда, аз ви предлагам шанса да избегнете същите повреди на телата на другарите си — и дори на душите им.