Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Госпожица Темпъл гледаше физиономиите им — самодоволната усмивка на Крабе, надменното пренебрежение на принца, лисичия глад на Лидия, сериозната угриженост на Роже, злобния поглед на Сонк, железния поглед на графа, ледената усмивка на графинята и тъжното търпение на Каролин — и никъде не видя и намек, че думите на министъра не са истина. Но все пак виждаше, че между тях има разединение, и знаеше, че ги интересува не толкова това, което са открили тя и останалите, колкото дали техните открития няма да разбулят предателствата в кръговете на Кликата.
— Би било по-лесно да ви повярваме, сър, ако не лъжехте така безочливо — каза тя. — Искате от нас да говорим, за да избегнем мъченията, но какво ще стане, когато разкрием някое късче от заключение, което сочи към някой от вас — нима очаквате този човек да приеме думата ни? Не, разбира се — който и да бъде уличен, ще настоява жестокостите ви да започнат при всички случаи, за да потвърдят или опровергаят нашите обвинения.
Очите на заместник–министъра проблеснаха и той поклати глава, изкиска се и отпи глътка бренди.
— За бога, Роже, смятам, че наистина си я подценил. Госпожице Темпъл, хванахте ме. Добре тогава — и четиримата ще бъдете убити бавно и мъчително. Ако някой има да ни казва нещо, добре. Ако ли не, е, поне най-сетне ще се отървем от проклетите ви смрадливи прекъсвания!
Сонк направи крачка напред, насочил заплашително сабята. Госпожица Темпъл се дръпна, но само след една стъпка гърбът й опря в стената. Докторът стисна ръката й и извика с цяло гърло:
— Отлично, господин министър! А може би господин Сонк ще ни убие, преди да говорим. Това повече ли ще ви допадне?
— А, ето, че се почна! — възкликна Крабе. — Безполезен опит да ни настроите един срещу друг. Франсис…
— Хайде, Франсис, убий ни бързо! Служи на министъра както винаги! Точно както когато хвърли Трапинг в реката!
Сонк спря, върхът на сабята беше опрял гърдите на Свенсон.
— Служа на себе си.
Свенсон погледна сабята и изсумтя презрително, макар госпожица Темпъл да усещаше треперенето на ръката му.
— Естествено. Простете въпроса ми, но какво стана с хер Флаус?
За миг никой не каза нищо. Крабе гледаше гневно Сонк. Заговори обаче графинята, като внимателно подбираше думите си:
— Хер Флаус беше… нелоялен.
— Изстрелът! — възкликна госпожица Темпъл. — Застреляли сте го!
— Наложи се — каза Крабе.
— Как така е бил нелоялен? — изграчи Чан. — Той е ваше творение!
— Защо питате? — Графинята говореше на доктора.
— А вас защо ви интересува? — изсъска й Крабе зад гърба на Сонк. — Франсис, ако обичаш…
— Просто се питах дали не е свързано с изчезналата книга на лорд Вандаариф — каза Свенсон. — Нали се сещате — онази, в която е извлечена неговата памет?
Настъпи пауза. Сърцето на госпожица Темпъл се бе качило в гърлото й. И изведнъж тя осъзна, че гибелта им е отложена поне за мъничко.
— Тази книга бе строшена — изскрибуца графът. — От Кардинал Чан в кулата. Тя уби майор Блах…
— Така ли пише в тефтера му? — Свенсон презрително кимна към Роже. — Тогава ще откриете, че липсват две книги — едната е с лейди Мелант, госпожа Марчмур и други, а втората…
— Какво чакаш? — извика Крабе. — Франсис! Убий ги!
— Ако втората книга изобщо съществува! — изграчи Свенсон. — Защото да се извлече умът на Робърт Вандаариф в книга — ум, който държи ключовете на континента, на самото бъдеще! — би открило тези богатства за този от вас, който я притежава, който притежава ключ! Вместо това човекът, чиято задача е била именно това, не е направил книга — така че, да, има една строшена книга и още една, която изобщо не е била създадена!
Графинята твърдо каза на Сонк:
— Франсис, не ги изпускай от поглед! — И се обърна към Крабе.
— Харалд, как ще отговорите на това?
— Да отговоря? На кое? На тези отчаяни измишльо…