Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Какво ще кажете, сър? — провикна се доктор Лоренц във внезапно настъпилата тишина. — Момичето ли да застрелям, или мъжете?
— А аз да смажа ли гръкляна на този мъж? — попита Сонк спокойно, все едно драгуните пред вратата изобщо не съществуваха.
— Добрите обноски винаги са нещо относително… мила ми графиньо, вие какво ще кажете?
Графинята сви рамене.
— Ами, Франсис… съгласна съм, че са относителни.
— Жалко за Елспет, нали?
— Да, наистина жалко. Трябва да призная, че за пореден път подцених доктор Свенсон.
— Няма да се получи — изхърка Чан. — Ако убиете този мъж или ако Лоренц ни застреля, драгуните няма да се подвоумят да убият графинята и графа. Трябва да се откажете.
— Да се откажем? — презрително каза Сонк — Така ли правите вие главорезите? Всъщност винаги съм се съмнявал в храбростта ви в единоборство, Чан.
— От страхливец го чувам — отвърна Чан. — Вие сте подъл, извратен, отвратителен…
Доктор Свенсон го прекъсна:
— Много от тези мъже ще умрат, ако не им се помогне — ваши, както и наши.
Без да им обръща внимание, Сонк се провикна към двамата драгуни:
— Пуснете я и ще останете живи. Това е единственият ви шанс.
Те не отговориха, така че Сонк натисна с ботуша си гърлото на поваления мъж. Чу се негодуващо свистене като от изпуснат балон.
— Вие решавате… — подразни ги Сонк. Те пак не помръднаха и той се обърна към Лоренц: — Застреляйте някого — когото си изберете!
— Спрете! — изкрещя Свенсон. — Няма нужда никой да умира!
— Нуждата също е относително понятие, докторе — изкиска се Сонк и бавно смаза трахеята на мъжа с ботуша си.
С внезапно движение графинята стрелна ръка към лицето на драгуна, който я държеше, и от гърлото му бликна кръв. Сонк посече последния смаян войник, който успя да парира удара, но залитна, защото Каролин Стърн го ритна в сгъвката на коляното, а графът го стисна за ръката, с която държеше сабята.
Госпожица Темпъл пък усети как силни ръце я хващат през кръста, вдигат я във въздуха и я хвърлят върху рампата. Пистолетът на Лоренц изгърмя, но куршумът изсвистя покрай нея.
— Давай! — извика й Чан и госпожица Темпъл го послуша, осъзнала, че дирижабълът е единственото им възможно убежище. Сграбчиха я други силни ръце — на Свенсон, който скочи след нея, бутна я напред и се обърна, за да издърпа Чан. Във въздуха хвърчаха трески, отцепени от куршумите. Тя се затича през една, а после през друга врата, после през трета — която водеше до задънен край. Чан затръшна вратата, а Свенсон пусна резето.
Някак си бяха оцелели, — но бяха в капан.
Госпожица Темпъл погледна Свенсон и Чан. Не можеше да се каже кой от двамата изглежда по-зле.
— Оставихме Елоиз — прошепна ужасено докторът. — Ще я убият…
— Ранен ли е някой? — прекъсна го Чан. — Селесте?
Тя поклати глава, неспособна да говори, ужасена от жестокостите, които бе видяла току-що. Нима бе възможно войната да е още по-лоша? Стисна очи, защото в ума й неканено прозвуча задавеното хъркане, когато Франсис Сонк натисна гръкляна на драгуна с ботуша си. Тя захлипа и се извърна, по страните й се застичаха сълзи.
— Махнете се от вратата — каза Чан и бутна Свенсон настрани. — Може да стрелят по ключалката.
— Като мишки в капан сме — каза Свенсон. Погледна камата в ръката си — безполезна и малка. — Капитан Смайт и хората му… до един…
— И Елспет Пул — каза Чан. — И лакеите им, и двамата германци — можеше да сме и по-зле.
— По-зле ли? — изуми се Свенсон.
— Все още не сме мъртви, докторе.
— Принцът също! Както и графът, графинята и онова животно Сонк…
— Не можах да срежа въжетата. — Госпожица Темпъл подсмръкна.
— Млъкнете и двамата! — изсъска Чан.
Очите на госпожица Темпъл проблеснаха негодуващо — как си позволяваше да й държи такъв тон?
— Не сряза въжетата, Селесте, но направи каквото можеше — въздъхна той. — Аз убих ли Сонк? Не — колкото и жалко да звучи, успях само да поваля някакъв мекленбургски селянин. Докторът спаси ли Елоиз? Не, но ни опази живи — нея също, — като унищожи госпожица Пул. Враговете ни от другата страна на тази врата — трябва да приемем, че вече всички са там — са по-малобройни, не така уверени и също толкова недоволни — защото и ние не сме мъртви.