Сянката на планината

твоята дълга история!

Той се разсмя тъжно. Една от най-чистите ни човешки реакции е тъжният смях.

— Спах със сестра й — отвърна, втренчен в бирата си.

— Е, хубаво де, не е много изискано, но хората вършат и по-лоши неща със сестрите на

другите.

— Не, сложно е. Те са близвайки. Двуяйчни близначки.

— Олег, накъде биеш?

— Ей, Лин, вкъщи ли си? — извика Дидие откъм коридора и влезе, беше отключено.

— Дидие! — възкликнах радостно. — Вземай бира и сядай. Олег нещо не може да си

намери място и тъкмо ти си човекът да му дадеш наставления.

— Лин, боя се, че имам много уговорки и…

— Приятелката ми в Москва ме мрази — заяви безпомощно Олег, без да увърта. —

Защото е двуяйчна близначка, а аз спах с нея и с двуяйчната й сестра.

— Разкош! — заяви Дидие и се настани на един стол. — Олег, ако въпросът не е твърде

нетактичен, еднакво ли… миришеха?

— Дидие и нетактичност, къде ти! — пошегувах се аз.

— Странно е, че го казваш — смънка Олег, вторачен в лицето на Дидие. — Те наистина

миришеха еднакво. Съвсем еднакво! Миришеха еднакво… навсякъде, искам да кажа.

— Истински феномен, наистина… — отнесе се Дидие — изключително рядък. А

случайно да забеляза дължината на безименните им пръсти, сравнени с показалците?

— Може ли да минем към това как баща й се опитал да те убие? — предложих с

мисълта, че имах намерение и да пиша.

— Удивително! — възкликна Дидие. — Значи се опита да те убие, а?

— Виж какво стана. Бях влюбен в Елена, а между мен и сестра й Ирина нямаше съвсем

нищо до нощта, в която здраво се бях натряскал, тотално разбитый.

— Разбитый? — повтори Дидие.

— Размазан, човече. Бях се размазал тотално и Ирина се шмугна гола в леглото ми, докато Елена беше у съседката.

— Прекрасно! — въодушеви се още повече Дидие.

— Беше съвсем тъмно — продължи Олег. — Много тъмно. Имахме плътни щори на

прозорците. Тя миришеше като Елена. И на пипане беше като Елена.

— Тя целуна ли те? — попита Дидие, спецът по сексуална криминалистика.

— Не. И не проговори.

— Именно. Това щеше да я издаде. Умно момиче.

— Елена не беше на същото мнение, когато се върна, запали лампата и ни завари на

калъп.

— Да, няма как да се измъкнеш с приказки — казах.

— Изхвърли ме от собствената ми квартира — оплака се той. — Не ми се вярва да е

много законно. Тоест, аз още плащам наема. А баща й заплаши, че ще тури решетки между

мен и жената, която обичам.

— Елена едва ли се е почувствала много обичана, Олег.

— Не — рече той. — За Ирина говоря. Докато бяхме в леглото, колкото и да бях пиян, това беше най-прекрасното нещо, което ми се бе случвало! Тя бе маниачка — в най-хубавия

смисъл! Луднах по нея. И още съм луд.

— Чудно! — усмихна се Дидие. — Но какво се случи?

— Успях да предам бележка на Ирина с молба да избяга с мен. Тя се съгласи, възнамерявахме да се срещнем в полунощ на Павелецката гара. Но тя посветила Елена в