Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Засега тя изхвърли Биргит от главата си и се наведе над масата към Нинив.
— Сигурно не можем да накараме Мат да изпълнява точно заповедите ви, но няма ли да е чудесно да го видим как се тормози от това, че се налага да ви бъде телохранител?
— Няма да е зле — отвърна замислено Елейн. — Особено ако Ранд наистина го е направил генерал. Майка често казваше, че най-добрите мъже приемат най-неохотно да им заповядваш и винаги си струва да ги научиш. Не бих казала, че Мат е от най-добрите. Лини пък казва, че „Глупците слушат само себе си“ — но ако можем да го научим достатъчно, че да не се държи като самовлюбен глупак, когато няма да има кой да го отърве, ще направим голяма услуга на Ранд. Освен това ще ми трябва време, за да мога да изуча този тер-ангреал.
Егвийн се постара да не се засмее. Елейн винаги схващаше бързо. Но пък, от друга страна, най-вероятно щеше да се опита да научи Мат на покорство. А това си струваше да го види човек. Елейн й харесваше и тя се възхищаваше на силата й, но в това състезание щеше да заложи на Мат. Щеше да заложи дори мустаците си, ако имаше такива.
Нинив се заинати. Мат бил опак човек; щял да казва „долу“ когато те кажат „горе“, само за да им прави напук. Щял да им създава неприятности дори в бъчва да го натикат и да заковат капака. Щяло да им се наложи непрекъснато да го извличат от кръчми и комарджийски вертепи. Някъде към края сведе възраженията си до твърдението, че най-вероятно Мат щял да щипне Елейн още първия път, когато се окаже с гръб към него, и Егвийн вече разбра, че преодоляват упорството й. Мат наистина непрекъснато задиряше жени, нещо, което Егвийн трудно можеше да одобри, но Нинив със сигурност знаеше не по-зле от нея, че колкото и да се заглеждаше по жените когато и както не биваше, той сякаш притежаваше някакъв непогрешим нюх да задиря само онези, които искаха да бъдат задиряни, колкото и да изглеждаше невероятно. За съжаление, тъкмо когато изглеждаше сигурно, че Нинив ще се предаде, едно потропване на вратата възвести появата на Шериам.
Шериам не изчака разрешение да влезе — никога не го правеше. С хладен поглед и загърната в синия си шал, тя се спря да изгледа Нинив и Елейн. Втора след Амирлин или не, Пазителката не притежаваше истинска власт освен тази, която самата Амирлин решеше да й предостави, и съвсем сигурно не и такава, че да може да изгони някого в присъствието на Амирлин, но погледът й недвусмислено ги подканяше да излязат.
Елейн се изправи плавно и приклекна пред Егвийн.
— Ако ме извините, майко. Трябва да намеря Авиенда.
Нинив пък кръстоса поглед с Шериам чак докато Егвийн не се окашля и не наметна отново шарфа на раменете си.
Нинив се изчерви и стана.
— И аз май трябва да тръгвам. Джаня каза, че искала да поговорим за изгубените Таланти.
Възстановяването на тези Таланти не се бе оказало толкова проста работа, както се беше надявала Егвийн. Проблемът бе в това как да накарат Могедиен да разбере за какво става дума от едно бегло описание или само по име понякога, и след това да се надяват, че тя наистина знае нещо. Много добре беше да се знае, че „Пренареждането на матрицата“ прави металите по-здрави, но жената разбираше от метали по-малко, отколкото от Церенето, а какво, в името на Светлината, означаваше например „Превъртането на земеогъня“ или да речем „Доенето на сълзи“?
Могедиен изглеждаше готова да помага, дори като че ли отчаяно жадуваше да помага. Страхът й обаче се бе извисил до неописуеми висоти. Непрекъснатият порой от хленчещ ужас беше направо непоносим. Гривната на ай-дам кротуваше в кесията на Егвийн. Можеше да я върне на Нинив — и с радост да се отърве от нея, — но да си я прехвърлят така напред-назад пред очите на другите рано или късно щеше да предизвика коментар.