Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
През този следобед одраха осемте други елена, които бяха убили. Беше важно да го направят колкото се може по-бързо, защото изсъхването на подкожния слой мазнина и мускули щеше да затрудни значително работата им. Стрелеца поддържаше огъня добре разпален, а Сузана периодично вадеше пепел и въглени от него, оставяше ги да изстинат достатъчно, за да не прогорят дупки в покритата с кожата яма, и ги изсипваше в изкопа. Към пет следобед гърбът и ръцете на тъмнокожата жена вече я боляха жестоко, но тя стисна зъби и продължи да работи. Лицето, вратът и ръцете на Роланд бяха почернели от саждите.
— Приличаш на актьор от някоя панаирджийска трупа, който трябва да играе негър — подметна тя. — Растъс Куун например.
— Кой е този?
— Посмешище на белите. Смяташ ли, че Мордред е някъде тук и ни наблюдава? — През целия ден тя бе нащрек за момчето-паяк.
— Не — каза Роланд, спирайки се да си отдъхне. Отметна косата от челото си, при което увеличи петната си с още едно. Изглеждаше като някой от каещите се на Пепелявата сряда98. — Мисля, че е отишъл на лов.
— Мордред е гладен — каза жената, а сетне добави: — Можеш да докоснеш съзнанието му, нали? Поне дотолкова, че да разбереш дали е тук или не.
Стрелеца се замисли над думите й, след което каза простичко:
— Аз съм му баща.
ОСЕМ
Когато се мръкна, вече разполагаха с огромна купчина еленови кожи и одрани, обезглавени туловища, които със сигурност щяха да почернеят от мухи при по-топло време. Този път си устроиха грандиозно угощение с цвърчащи пържоли от прясно еленско месо, ала въпреки кулинарните наслади Сузана не спираше да си мисли за Мордред, който навярно седеше нейде в тъмното и гризеше вечерята си сурова. Дори да имаше кибрит, момчето не беше глупаво — със сигурност знаеше, че ако стрелците видеха друг огън, щяха мигновено да го нападнат. А тогава… бум-бум-бум, сбогом, Спайдър-бой. Изведнъж Сузана осъзна, че изпитва състрадание към него, и си каза да внимава. Синът на Пурпурния крал едва ли щеше да прояви милосърдие към тях, ако му паднеха в лапичките.
Щом се нахраниха, Роланд избърса мазните си пръсти в ризата си и каза:
— Беше невероятно вкусно.
— Абсолютно прав си.
— Хайде сега да извадим мозъците. После ще спим.
— На смени ли? — повдигна вежди безногата жена.
— Защо не? Доколкото зная, мозъците яко ги е бъз от повече хора и затова ще ги вадим на смени.
За миг тя беше прекалено изненадана да чуе един от лафовете на Еди
(яко ги е бъз)
от устата на Роланд, за да разбере, че Стрелеца се беше пошегувал. Доста дървено, но поне с добри намерения. Тя се засмя малко пресилено и каза:
— Много смешно, Роланд. Знаеш какво имах предвид.
Нейният дин кимна.
— Ще спим на смени и ще стоим на пост, да. Мисля, че така ще е най-добре.
Времето и еднообразната работа си казаха своето — беше видяла прекалено много намотани черва, за да се гнуси от някакви си мозъци. Разбиваха главите, а сетне използваха ножа на Роланд (острието му се беше изтъпило), за да отварят черепите. След като извадеха мозъците, ги отделяха грижливо настрана, сякаш бяха огромни сиви яйца. Когато и последният елен бе обезмозъчен, пръстите на Сузана бяха толкова разранени и подути, че едва можеше да ги сгъва.
— Лягай и спи — нареди й Стрелеца. — Аз ще поема първата смяна.
Тя не се възпротиви — знаеше, че пълният й корем и приятната топлина от огъня щяха да доведат съня съвсем скоро. Знаеше и нещо друго — че на другата сутрин щеше да е така схваната, че дори седенето щеше да е трудно и болезнено. Сега обаче изобщо не й пукаше за това. Бе преизпълнена с чувство на задоволство, което отчасти се дължеше на топлата храна, ала най-вече на усилната работа през деня и на усещането, че вече не се носеха по течението, а правеха нещо за себе си.
„Исусе — помисли си тя. — Май започвам да се превръщам в републиканка на дърти години.“
Изведнъж си даде сметка, че наоколо е необичайно тихо. Не се чуваха никакви звуци освен фученето на вятъра, шепота на суграшицата (която очевидно отслабваше) и прашенето на благословения огън.
— Роланд?
Той я изгледа от мястото си до огъня, вдигнал въпросително вежди.
— Спрял си да кашляш.
Мъжът се усмихна и кимна. Усмивката му бе последното нещо, което видя, преди да затвори очите си, ала Еди беше този, когото сънува.
ДЕВЕТ
98
Седмата сряда преди Великден, отбелязваща началото на великденските пости. — Б. пр.