Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Нейният дин нанесе още два удара, използвайки парчето скала с хирургическа прецизност. После си послужи с ножа, за да изреже кръгче в кожата на главата, което сетне отвори като капаче, разкривайки разцепения череп отдолу. Тогава пъхна острието на ножа в най-голямата пукнатина и го използва като лост, за да достигне до мозъка на самеца. Щом направи и това, го измъкна, сложи го внимателно настрани и погледна към Сузана.
— Ще ни трябва мозъка на всеки елен, който убием — рече. — И именно за тази цел ни е необходим чукът.
— О! — въздъхна тя, след което добави глухо: — Мозък значи.
— За да направим каша за щавене. Чъртът обаче може да ни послужи и за други неща. Гледай. — Взе две парчета и ги заблъска едно в друго, докато едното не се счупи. Отчупената му повърхност не бе назъбена, а почти гладка. Жената знаеше, че това не е необичайно за метаморфните скали, но шистите и подобните на тях образувания по принцип бяха прекалено крехки, за да се направят от тях добри инструменти. Докато това вещество определено беше здраво.
— Когато получиш парчета, които са достатъчно дебели, че да ги държиш от едната страна, и тънки като остриета от другата, отделяй ги настрана — каза Роланд. — Ще ги използваме за стъргалници. Ако имахме повече време, щяхме да си направим и дръжки, но нямаме. До свечеряване ръцете ни ще се покрият с рани.
— Колко време ще ни трябва, за да си направим достатъчно стъргалници?
— Не много — отвърна Стрелеца. — Чъртът се отчупва добре, или поне така съм чувал.
Докато Роланд мъкнеше мъртво дърво в горичката от върби и елши, израсли до брега на поточето, тъмнокожата жена се отдаде на търсене на чърт. По времето, когато намери дузина големи парчета, забеляза и една гранитна скала, от която щеше да излезе чудесна наковалня.
Кварцоподобният минерал наистина се отчупваше добре и тя вече разполагаше с трийсетина стъргалника, когато Стрелеца се върна с третия си товар дърва. Той струпа подпалките на малка купчинка, която Сузана трябваше да закрие с ръце, за да я предпазят от суграшицата. Въпреки че се намираха под гъсто струпаните дървета, едва ли щеше да мине много време, преди да се измокрят до кости.
Щом огънят пламна, мъжът отстъпи няколко крачки назад, падна на колене и сключи длани.
— Пак ли ще се молиш? — попита го безногата жена.
— Човек не може да забрави лесно нещата, които е научил в детството си — отвърна й той, затвори очи за няколко секунди, а сетне доближи събраните си ръце до устата си и ги целуна. Единствената дума, която го чу да казва, беше „Ган“. После Стрелеца отвори очи, вдигна ръце и ги разпери, сякаш имитираше отлитаща птица. Когато проговори отново, гласът му беше сух и безизразен: — Добре. Да се захващаме за работа.
СЕДЕМ
Изплетоха въжета от трева, също както бе направил и Мордред, и провесиха първия елен — водача на стадото, който Сузана бе обезглавила — за задните крака от по-ниските клони на върбата. Роланд разпори корема му с ножа си и извади червата, след което затършува из вътрешностите му и изтръгна два слузести червени органа, които жената взе за бъбреци.
— Това е за треска и кашлица — рече той и отхапа от единия, сякаш беше ябълка. На Сузана й се повдигна и тя се загледа в потока, докато нейният дин приемаше лекарството си. Когато най-накрая се осмели да се обърне, го видя да изрязва кръгчета около местата, където задните крака на животното се съединяваха с тялото му.
— По-добре ли си? — попита смутено тя.
— Ще бъда — увери я нейният дин. — Сега ми помогни да сваля кожата на този юнак. Първият ще ни трябва с козината, понеже ни е нужен съд за кашата. Сега гледай внимателно.
Той пъхна пръстите си под мястото, където кожата все още бе прилепнала към тялото благодарение на тънкия пласт мазнини и мускули, хвана я здраво и дръпна рязко. Кожата се отдели с лекота почти до средата на туловището му.
— Сега направи същото от другата страна, Сузана.
Да пъхне пръстите си под кожата се оказа единствената трудна част. Този път те дръпнаха заедно и когато я обелиха до предните крака, тя смътно наподобяваше риза. Роланд я сряза с ножа си, след което се зае да изкопае дупка в земята — не много близо до горящия огън, но пак под укритието на дърветата. Жената му помогна, наслаждавайки се на начина, по който потта се стичаше по лицето и тялото й. Ямата, която издълбаха, бе шейсетина сантиметра широка и четирийсетина — дълбока. Стрелеца я покри с кожата, отъпквайки я грижливо.