Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Тя се усмихна на древната кралица.
- Дългът е изплатен.
Елин нарочно бе разпалила онзи дебат сред приятелите си. Накарала ги беше да гласуват не само за да облекчат избора ѝ, но и за да го чуе от тях - да чуе, че могат сами да надвият Ераван, че Ирен Тауърс е способна да го сломи.
За да може тя да сключи тази сделка, без да ги обрече на гибел.
- Не го правете! - примоли се Елена на студените, равнодушни богове. - Не се съгласявайте...
- Оставете я и си вървете! - настоя Елин.
- Елин, моля те! - изхлипа Елена.
Тя ѝ се усмихна.
- Ти ми спечели толкова време. Спаси живота ми. Нека ти се отплатя.
Елена покри лицето си с ръце и заплака.
Боговете се спогледаха. Деанна тръгна към Елена, грациозна като кошута сред гората.
Елин въздъхна и се приведе в дълбок поклон.
Последната саможертва беше само нейна. Нямаше да позволи на боговете да погубят и друг.
Деанна обгърна с длани лицето на Елена.
- Надявах се да се случи така.
Богинята стисна страните ѝ с длани.
Ярка предупредителна светлина изригна от Мала. Деанна продължи да стиска, а очите на Елена се разширяваха все повече и повече.
Докато накрая Елена не избухна. Пръсна се на хиляда лъскави парченца, които се изпариха в полета си към земята.
Писъкът на Елин се задуши в гърлото ѝ, а тялото ѝ не намираше сили да се изправи. Деанна изтупа призрачни ръце и каза:
- Не си правим уговорки с простосмъртни. Вече не. Задръжте си Ераван, щом така желаете.
Сетне богинята мина през арката към собствения си свят.
Елин впери очи в празното пространство, където допреди броени секунди бе стояла Елена.
Вече я нямаше.
Не бе останал дори въглен, който да изпратят в Отвъдното при вречения ѝ.
Нищо.
98
Късаше се.
Свещената им връзка се обтягаше до скъсване.
Превит надве, Роуан дишаше тежко с ръка на гърдите, докато връзката се разнищваше бавно.
Той я държеше здраво, обвиваше я с магията си, с душата си, сякаш така нямаше да ѝ позволи да отиде на място, където не можеше да я последва.
Отказваше да се примири. За нищо на света нямаше да се примири с подобна участ.
Някъде надалеч Дориан и Каол обсъждаха нещо. Ала думите им не го достигаха.
Свещената връзка се прокьсваше.
И той можеше единствено да я държи с всички сили.
***
Един по един боговете преминаха през свода, водещ към техния свят. Някои ѝ се усмихваха презрително, минавайки покрай нея.
Нямаше да вземат Ераван със себе си.
Нямаше... нямаше да сторят нищо.
Чувстваше гърдите си кухи, сякаш някой бе изтръгнал душата ѝ, но това...
Това...
Елин задращи с нокти по обгърнатата в мъгли земя, която дори не съществуваше. Боговете изчезваха, докато не остана
само една фигура.
Колона от светлина и пламък. Огнен проблясък сред мъглите.
Мала се задържа на прага на света си.
Сякаш току-що си спомняше.
Сякаш току-що си спомняше кои са Елена и Бранън и кой е коленичил пред нея. Собствената ѝ плът и кръв. Получателката на силата ѝ. Наследницата ѝ.
- Затвори портата, Носителке на огъня - каза приглушено Мала.
Но не се обърна да си тръгне.
Някъде отдалеч долетя друг женски глас.
Накажи ги някой ден. Всички до един.
Ще ги накажа, беше се заклела пред Калтейн.
Излъгали бяха. Предали бяха Елена и Ерилея, защото самите те се чувстваха предадени.
Зеленият им слънчев свят се ширеше отвъд портата.
Елин се надигна със стон.
Тя не беше жертвено агне. Нямаше да легне на олтара в името на светлото бъдеще.
И още не беше приключила с тях.
Елин срещна огнения взор на Мала.
- Направи го! - процеди тихо богинята.
Елин надзърна отвъд нея към девствения свят, в който от толкова време копнееха да се върнат. И проумя, че Мала знаеше - четеше мислите в главата ѝ.
- Няма ли да ме спреш?
Мала просто протегна ръка към нея.
В дланта ѝ гореше зрънце нажежена до бяло сила. Паднала звезда.
- Вземи я. Последният ми дар за моята потомка. - Елин можеше да се закълне, че Мала се усмихваше. - За онова, което жертва заради Елена. Задето се бори за нея. За всички тях.
Елин направи няколкото крачки към богинята, към силата в отворената ѝ длан.
- Помня - каза едва доловимо Мала и в едничката ѝ дума прозираха радост и болка, и любов. - Помня.
Елин пое зрънцето сила от ръката ѝ.
Семенце, побрало сякаш цялото слънце.
- Когато всичко свърши, затвори портата и си помисли за дома. Магическите символи ще те отведат там.
Елин мигна - единственият израз на недоумението ѝ, на който бе способна. Силата я заизпълва, скрепи прокъсаното в нея, обгърна празнините.