Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Това беше вярно. Пролееше ли се първата кръв между Салидар и Тар Валон, щеше да стане страшно трудно Кулата да се обедини. Пролееше ли се кръвта на първата Айез Седай, можеше да стане направо невъзможно. И все пак Елайда трябваше да бъде свалена и Егвийн беше готова да направи това, което трябваше да се направи. Но просто не й харесваше. И освен това не й харесваше точно Мат да й казва какво знае, още по-малко й харесваше, че беше прав. Определено още по-малко й харесваше. Голямо усилие й струваше да задържи ръцете си спокойно върху масата. Искаше й се да стане и да го зашлеви.
— Както и да се разбера с Ранд — отвърна му тя хладно, — можеш да си сигурен, че няма да стане, като поведа Айез Седай да се кълнат във вярност пред него или пред който и да било мъж. — Хладно и съвсем не като в спор: просто му съобщаваше най-очевидни неща. — А как ще се оправя с Елайда, си е моя грижа и не е твоя работа. Ако изобщо имаш ум в главата си, Мат, ще си държиш езика зад зъбите и в Салидар ще стъпваш ситно-ситно. Започнеш ли да дрънкаш пред Айез Седай какво щял да направи Ранд, след като коленичат пред него, отговорите, които ще получиш, може и да не ти харесат. Заговориш ли, че ще ме отведеш, или Нинив или Елейн, ще имаш голям късмет, ако не те намушкат с някой меч.
Той я изгледа сърдито.
— Пак ще поговорим, когато ти дойде умът в главата, Егвийн. Том Мерилин да се мярка наоколо? — Тя кимна. За какво му беше пък Том Мерилин? Сигурно за да се налеят с вино. Е, на добър час, стига да можеха да намерят кръчма тук. — Когато ти дойде умът — повтори мрачно той и закрачи — закуцука по-скоро — към вратата.
— Мат — каза Елейн, — на твое място не бих се опитала да си замина. Да се влезе в Салидар е много по-лесно, отколкото да се излезе.
Той й се ухили нахално и така я изгледа от глава до пети, че имаше късмет, че тя не му показа всичките си зъби.
— А теб, коронована госпожице, ще те отведа в Кемлин дори да се наложи да те вържа на вързоп, за да те връча на Ранд. Да ме изгори дано, ако не го направя. И проклет да съм, ако не си замина, когато аз реша. — Поклонът му беше подигравателен, към Елейн и Егвийн. Нинив беше удостоена само с кратко изръмжаване и размахан пръст.
— Как е възможно Ранд да има такъв непоносим простак за приятел? — попита Елейн, но едва след като вратата се затвори плътно след него.
— Да, съвсем го е ударил през просото — измърмори мрачно Нинив.
— Трябваше да го оставя да направи каквото иска, Нинив. Крайно време е да запомниш, че вече си Айез Седай. Не можеш току-така да подритваш хората, да им дърпаш ушите и да ги налагаш със сопи. — Нинив я зяпна и устата й се размърда безмълвно, лицето й почервеня още повече. Елейн заби поглед в килима.
Егвийн въздъхна, сгъна шарфа с шарените ресни и го отмести на масата. Правеше това, когато се наложеше да увери Елейн и Нинив, че са сами; понякога шарфът ги караше да започнат да приказват на Амирлинския трон вместо на Егвийн ал-Вийр. Както обикновено, жестът подейства: Нинив си пое дъх и отвори уста, но преди да е успяла да заговори, Елейн каза:
— Ти да не си решила да го прикачиш с тази негова Банда на Червената ръка към Гарет Брин?
Егвийн поклати глава. Стражниците ги бяха уведомили, че в Бандата на Мат вече има шест-седем хиляди души, доста повече, отколкото ги помнеше в Кайриен, и доста значителен брой, макар и не чак толкова, колкото твърдяха онези двама пленници, но войниците на Брин наистина не обичаха Заклетите в Дракона. Освен това тя си имаше свои планове, които им обясни, след като придърпаха столовете си към масата.
— Това е гениално! — Щедрата усмивка на Елейн показваше, че наистина си го мисли. Но пък Елейн винаги казваше това, което мисли. — Не допусках, че другото е възможно, но това наистина е гениално.
Нинив изсумтя раздразнено.
— Какво те кара да мислиш, че Мат ще се съгласи? Ще откаже само за да ти направи напук.
— Мисля, че той е обещал — отвърна простичко Егвийн и Нинив кимна. Бавно и доста неохотно, но кимна. Елейн естествено изглеждаше объркана: нали познаваше Мат. — Елейн, Мат прави точно това, което на него му харесва. Винаги го е правил.