Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Тази кашлица все повече започва да ми звучи като пневмония — отбеляза тъмнокожата жена малко след началото на дъжда. Сетне се улисаха в онези дейности, които Роланд наричаше авен-кар — пренасянето на убития дивеч и подготовката за превръщането му в нещо друго.
— Не се тревожи — рече й Стрелеца. — Имам това, което ми трябва, за да се излекувам.
— Истина ли казваш? — попита невярващо тя.
— Да — кимна той. — Освен това имам и тези. — Бръкна в джоба си и й показа шепа таблетки аспирин. Спътницата му забеляза, че на лицето му е изписано благоговение, и защо не? Навярно дължеше живота си на това, което наричаше „астин“. „Астин“ и „кефлет“.
Натовариха плячката си на луксозното такси на Хо Фат и поеха надолу към потока. Трябваше да повторят курса три пъти, докато пренесат всичко. След като струпаха дивеча на едно място, Роланд внимателно постави главата на самеца-годинак на върха на купчината, откъдето тя ги изгледа с изцъклените си очи.
— Това пък за кво ти е? — попита Сузана, а в гласа й се усещаше присъствието на Дета.
— Ще ни трябва всичкия мозък, който можем да използваме — отвърна Стрелеца и се изкашля сухо в юмрука си. — Работата е мръсна, но за сметка на това ще я свършим бързо.
ПЕТ
Когато струпаха плячката си до ледения поток („Поне няма мухи“, бе отбелязал Роланд), Стрелеца започна да събира мъртво дърво. Сузана знаеше, че ще запалят огън, но честно казано, нямаше кой знае каква необходимост от него — работеше усилено и поне засега й бе топло. Помъчи се да си спомни дълбините на снощното си отчаяние — как студът бе пропълзял до мозъка на костите й, превръщайки ги в стъкло — и не можа. Навярно защото тялото умееше да забравя лошите неща, каза си тя, а без неговата помощ спомените й приличаха на избелели снимки.
Преди да се отправи в търсене на дърва, Роланд проучи брега на ледения поток и изрови някакво парче скала. Когато й го подаде, безногата жена потърка с палец млечната му, загладена от водата повърхност.
— Кварц? — попита тя, ала не мислеше, че е това. Не изглеждаше съвсем като кварц.
— Не зная тази дума, Сузана — ние го наричаме „чърт“97. От него могат да се направят примитивни, ала доста полезни инструменти — брадви, ножове, шишове и стъргалници. На нас ни трябват стъргалници. Както и поне един чук.
— Знам какво ще стържем, но за какво ни е чукът?
— Ще ти покажа, но първо искам да се присъединиш към мен за малко — каза нейният дин, след което коленичи, хвана я за ръката и заедно се загледаха в главата на елена.
— Благодаря ти за онова, което ще получим — рече Роланд и Сузана потрепери. По същия начин говореше баща й, когато цялото семейство сядаше на масата.
„Нашето семейство е разрушено“ — помисли си тя, но не го изрече на глас. Онова, което излезе от устата й, бяха думите, на които я бяха научили още в най-ранна детска възраст:
— Боже, благодарим ти.
— Направлявай ръцете и сърцата ни, докато отделяме живота от смъртта — продума Роланд, сетне погледна към нея с вдигнати вежди, сякаш очакваше тя да каже още нещо.
И Сузана не го разочарова.
— Отче наш, който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото Твое е царството, и силата, и славата — вовеки.
— Това е страхотна молитва — възхити се той.
— Да — съгласи се спътницата му. — Може би не я казах точно както трябва, защото мина доста време, но е най-добрата молитва според мен. Хайде сега да се захващаме за работа, докато все още усещам ръцете си.
Роланд каза „амин“.
ШЕСТ
Стрелеца взе отрязаната глава на елена, хващайки я за едва напъпилите рога, след което я сложи пред себе си и стовари парчето скала върху черепа. Той се разцепи с глух звук, от който стомахът на Сузана се сви. Тогава мъжът сграбчи здраво рогата и ги задърпа — първо наляво, а после надясно. Тъмнокожата жена видя как черепът на животното се огъва напред-назад и извърна очи, опасявайки се да не повърне.
97
Вид кварц, подобен на кремък. — Б. пр.