Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Спорът между капитана и майора се разгорещяваше.

— Нямате право — викаше нервиран капитанът. — Той ще бъде обесен на основание присъда на военния съд.

— Ще бъде обесен без присъда — пресипнало крещеше майорът.

Швейк, когото водеха отпред и който чуваше целия този интересен разговор, можа да каже на своите придружвачи само следното:

— Мечката още в гората, а те седнали да ѝ продават кожата. И ние така един път в Либенската пивница „На Завадилка“ поведохме спор как да постъпим с шапкаря Вашак, който винаги ни разваляше забавите, дали да го изхвърлим веднага щом влезе в заведението, или да го изхвърлим, след като си поръча бирата, като я плати и изпие, или пък да го експедираме след първия танц. А кръчмарят предлагаше да го изхвърлим по средата на забавата, да направи поне някаква консумация, тогава да го накараме да плати и да го пратим на чист въздух. И знаете ли какъв номер ни погоди тоя дръвник? Не дойде. Какво ще кажете, а?

Двамата войници, които бяха някъде от Тирол, отговориха едновременно:

— Nicht bömisch.666

— Verstehen Sie deutsch?667 — попита спокойно Швейк.

— Jawohl!668 — отговориха двамата, на което Швейк забеляза:

— Хубаво, хубаво, поне няма да се загубите между своите.

С такива приятелски разговори всички стигнаха до караулното, където майор Волф и капитанът продължиха спора си за съдбата на Швейк, а Швейк през това време скромно седна отзад на пейката.

В края на краищата майор Волф все пак се съгласи с възгледа на капитана, че този човек трябва да увисне на бесилото едва след по-продължителна процедура, която носи очарователното название: съдебен процес.

Ако бяха попитали Швейк какво мисли по въпроса, той щеше да им каже: „Много съжалявам, господин майор, вие наистина имате по-висок чин от господин капитана, но господин капитанът е прав. То всяка прибързаност вреди. В окръжния съд в Прага веднъж един от съдиите полудя. Дълго време никой нищо не забелязвал, докато лудостта му се проявила внезапно на едно дело за публична обида. В часа по закон божи капланът Хортик напляскал момчето на някой си Знаменачек и той, като срещнал попа на улицата, му казал: «Вол с вол, църно животно такова, как можа да се извъдиш такъв идиот, набожно черно прасе, брадат църковен козел, вулгаризатор на Христовото учение, подлец с подлец и шарлатанин в расо!» А лудият съдия бил много набожен човек. Имал три сестри, и трите били готвачки у различни попове и той бил кръстник на всичките им деца. Затова толкова се ядосал, че изведнъж си загубил ума и изревал срещу обвиняемия: «В името на негово величество осъждате се на смърт чрез обесване. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Господин Хорачек! — извикал той на надзирателя. — Вземете тоя господин и го обесете там, където изтупват килимите, и след това елате, ще ви дам да се почерпите!» Разбира се, господин Знаменачек и надзирателят останали като втрещени, но съдията им тропнал с крак и креснал: «Е, разбрахме ли се, или не!» Надзирателят така се уплашил, че веднага хванал господин Знаменачек за яката и го помъкнал надолу и ако не бил адвокатът на господин Знаменачек, който се амбицирал и извикал бърза помощ, не знам как щяла да свърши историята с господин Знаменачек. Като вкарвали съдията в колата на бърза помощ, той все още крещял: «Ако не намерите въже, обесете го с чаршаф, в края на полугодието ще го бракуваме…»“