Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

„Умееш ли да строиш железопътни линии?“ — всички пленници да отговарят стереотипно: „Нищо не зная, за нищо подобно не съм и чувал, живял съм честно и почтено.“

И така, като ги строиха пред майора и целия му щаб, майор Волф попита най-първо кой от тях знае немски.

Швейк излезе решително, застана пред майора, ръката му хвръкна към козирката и отрапортува, че знае немски.

Зарадван, майор Волф веднага попита Швейк дали не е инженер.

— Съвсем не, господин майор — отговори Швейк, — не съм никакъв инженер, а свръзката на 11-а рота от 91-ви полк. Попаднах в наш плен. Тя тая работа стана така, господин майор…

— Какво-о-о? — изрева майорът.

— Господин майор, разрешете да доложа, работата е такава…

— Вие сте чех? — продължи да реве майорът. — Вие сте се преоблекли в руска униформа?

— Тъй вярно, господин майор, точно така. Аз наистина съм много доволен, че господин майорът така бърже схвана моето положение. Може би нашите воюват вече някъде, а аз тук напразно бих проспал войната. Но, господин майор, да ви обясня всичко, както си му е редът.

— Стига — каза майор Волф, извика двама войници и им заповяда веднага да отведат тоя човек в караулното. Сам той заедно с един друг офицер тръгна бавно подир Швейк, като ръкомахаше през време на разговора си с офицера. Всяко негово изречение съдържаше по нещо за чешките кучета. В същото време другият офицер долови от разговора голямата радост на майора, който смяташе, че благодарение на прозорливостта си беше открил една от опия птички, за чиято родоизменническа дейност в чужбина вече в течение на месеци се изпращаха секретни заповеди до командирите на частите. В заповедите се констатираше, че някои дезертьори от чешките полкове, забравяйки клетвата си, навлизат в редовете на руската армия и служат на врага, като му оказват особено ефикасни разузнавателни услуги.

Австрийското министерство на вътрешните работи все още беше като в мъгла. Необходимо беше да се разкрие бойната организация на дезертьорите, преминали на руска страна. То все още не знаеше нищо положително за революционните организации в чужбина и едва през август батальонните командири на линията Сокал–Милиятин–Бубново получиха поверителни заповеди, в които се казваше, че бившият австрийски професор Масарик е избягал в чужбина, където развива пропагандна дейност срещу Австрия. Някакво идиотче в дивизията бе допълнило окръжното със следното изречение: „В случай на залавяне незабавно да се доведе в щаба на дивизията!“

По това време майор Волф все още нямаше представа какво всъщност готвеха на Австрия дезертьорите, които по-късно, при среща в Киев или другаде, на въпроса: „Що щеш тук?“ — отговаряха весело: „Измених на негово величество императора.“

От окръжните той беше научил само за дезертьорите-шпиони, един от които — тъкмо го отвеждаха в караулното — тъй лесно беше попаднал в клопката му. Майор Волф беше малко суетен човек, представяше си вече похвалата, която ще получи от по-високо място, отличието за своята бдителност, предпазливост и талант.