Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Винаги е така — обади се първият и продължи да се подиграва на Тави. — Моля за извинение, сър. Питахте ли нещо? Дори да е така, нещо по-важно изби въпроса ви от главата ми.
Без да каже и дума, Макс скочи от коня, извади къс тежък жезъл от чантата на седлото си и удари първия по носа с такава сила, че онзи се отлепи от земята и падна по гръб в калта.
Вторият страж несръчно хвана копието си, върхът му се наклони в посока на невъоръжения Макс. Младежът го сграбчи с една ръка и го блокира така, че върхът да опре в камъка, след което заби дръжката в корема му с такава сила, че онзи се олюля и падна. Преди да успее да се надигне, Макс опря тъпия край на копието под брадичката му и натисна. По-дребният страж издаде задавен звук и застина на земята.
— Сър — лениво проточи Макс, обръщайки се към Тави. — Трябва да простите на Нонус — сръга го и го принуди да издаде квакащ звук, — и на Бортус също — Макс срита в ребрата първия страж. — Преди няколко години те успяха да се откупят, за да не бъдат изхвърлени от Трети антилански и съм убеден, че просто нямат достатъчно мозък в главите си и че именно липсата на подходящо уважение към офицерите е първопричината за всичките им неприятности.
— Антилар — задавено каза по-малко задушеният.
— Сега не говоря с теб, Нонус — каза Макс, като продължаваше да натиска с дръжката в гърлото на легионера. — Но се радвам, че ме позна. Мисля, че трябва да спомена, че съм изпратен тук като центурион и ще отговарям за тренировките с оръжия. Ти и Бортус току-що си спечелихте правото да бъдете манекени на първата ми тренировка с новобранците — гласът му стана по-суров. — Кой е вашият центурион?
— Валиар Маркус — едва произнесе мъжът.
— Маркус! Мога да се закълна, че той се пенсионира. Ще поговоря с него за тази случка — той се наведе и каза. — Ако предположим, че всичко с подтрибун Сципио е наред. Той е в правото си да заповяда да ви набият с камшик още тук, ако пожелае.
— Но аз нищо не съм направил… — притесни се Нонус. — Бортус първи започна…
Макс се облегна на жезъла малко по-силно и Нонус сподавено замълча, издавайки приличащи на скимтене звуци. Огромният Антилар погледна през рамо към Тави и намигна: — Какво ще кажете, сър?
Тави поклати отрицателно глава и положи немалко усилия да изтрие усмивката от лицето си.
— Няма нужда от наказание, центурион. Не се е случило нищо, което да не можем да разрешим по-късно.
Той се наклони и погледна проснатия в безсъзнание по-едър легионер. Човекът дишаше, но носът му беше подут, кървеше и видимо беше счупен. Около двете му очи вече се бяха образували великолепни тъмновиолетови синини. После се обърна към другия, когото Макс беше оставил в съзнание.
— Легионер Нонус, нали? Веднага щом посъберете малко сили, вземете приятеля си и го заведете при лекар. Когато се събуди, ще му припомните какво се случи, нали? И го посъветвайте, поне докато е на пост, да поздравява пристигащите офицери с дължимото уважение, а не да ги дразни, все едно са паленца, отгледани в домашна градинка. Разбрахте ли?
Макс отново натисна с жезъла в Нонус. Легионерът енергично закима.
— Браво — каза Тави, после пришпори коня си и препусна, без да се обръща.
Само чу как Магнус слиза от седлото и веднага започва да рови в чантата на седлото си, след което показва документите си на поваления страж. После прочисти гърло, подуши и се представи:
— Магнус. Старши камериер на капитана и неговия щаб. Намирам състоянието на вашата униформа за неприемливо. Кървави врани, тази тъкан е просто нелепа. Винаги ли мирише толкова зле? Или самият вие миришете така? И тези петна. Как сте успели… не, не ми казвайте. Просто не искам да знам.
Макс избухна със своя лесно разпознаваем смях и миг по-късно той и Магнус догониха Тави. Минаха през редиците бели платнени палатки. Някои от тях изглеждаха строго легионерски. Други бяха схлупени и провиснали, потвърждавайки, че четвъртинката новобранци в легиона все още се обучават.
Тави се изненада колко шумно е това място. В постоянната какофония се промъкваха и гласове на хора. Мръсна сляпа просякиня седеше на главния път на лагера и свиреше на тръстикова флейта за дребни монети. Работни групи копаеха ровове и влачеха трупи, внасяйки своя дан в общия шум. Тави успя да различи и звука на ковашки чукове, които удряха безспирно някъде наблизо. Сивокос ветеран тренираше пълна кохорта (четири центурии по 80 души всяка) на основните удари с меч, които Тави също бе учил не толкова отдавна — застанали по двойки в дълга редица, а ветеранът крачеше покрай тях и понякога крещеше, гледайки движенията им.