Фурията на курсора

— И също така това обяснява защо са тук — добави Магнус. — Съдейки по записките, тези почетни ветерани са пожелали да започнат на чисто в нов легион — и техният опит е безценен при обучение на новобранци и за удържане на строя в битка. Знаят, че ще са със старши звания, няма да вършат неприятната работа в лагера и ще получават по-висока заплата.

Макс изсумтя.

— И не забравяйте, че този легион действа в „кървавата“ Амарантска долина. Много свободни хора биха убили, само за да живеят тук — Макс с жест показа наоколо. — Няма сняг, поне не такъв, който да се спомене. Няма лошо време. Няма диви, разрушителни фурии. Има много храна, а болшинството най-вероятно са убедени, че този легион никога няма да участва в бойни действия.

Тави наклони глава.

— Нима хората от този тип не вредят на легиона като цяло?

Магнус се усмихна и поклати глава.

— Не и под командването на капитан Сирил. Той позволява на своите центуриони да поддържат дисциплината по всеки начин, който сметнат за подходящ.

Макс завъртя жезъла си с ослепителна усмивка. Тави замислено сви устни.

— Всички ветерани ли са такива?

Макс сви рамене.

— Подозирам, че повечето Върховните лордове ще направят всичко по силите си, за да задържат най-опитните си хора по-близо до себе си. В легиона няма кой знае колко много ветерани, но всички те са много подобни на плужеци като Нонус и Бортус.

— Искаш да кажеш, че хората в този легион са неопитни рибки…

— И един от тях си ти — каза Макс. — От техническа гледна точка, сър.

— И един от тях съм аз — съгласи се Тави. — Неумел и недоволен.

— И шпионите — добави маестрото. — Всеки, който е опитен и приятелски настроен, най-вероятно е шпионин.

Макс се подсмихна.

— Едва ли са чак толкова некадърни. И ако Валиар Маркус е тук, подозирам, че ще намерим няколко по-твърди центуриона, които е довел със себе си. Ще раздадем достатъчно шамари, за да ги държим в пътя и да ги накараме да работят с новобранците, докато не придобият опит. Всеки легион се сблъсква с такъв проблем при създаването си.

Маестрото поклати глава.

— Но не и чак в такава степен, както тук.

Макс сви рамене.

— Всичко ще се нормализира. Просто е нужно време.

Тави посочи към палатка, три-четири пъти по-голяма от всяка друга, макар и направена от същия обикновен плат като всички останали. Двете й страни бяха отворени, оставяйки вътрешността открита за всички минаващи. Няколко души бяха вътре.

— Това ли е палатката на капитана?

Макс се намръщи.

— На мястото на капитанската е. Но те обикновено са по-големи и по-луксозни.