Фурията на принцепса

След тях ниво след ниво на стотици ярда нагоре и настрани се издигаха редове за сядане. Гледайки от горе на долу към местата на членовете на Сената, човек трябваше само леко да вдигне поглед, за да види Цитаделата на Първия лорд, сърцето на Алера Империя, извисяваща се над Сенаториума.

— Какво е толкова смешно? — прошепна лейди Плацида.

— Помислих си, че всеки, който влезе тук, веднага ще забележи колко огромна е Цитаделата на Първия лорд и колко заплашително се извисява над нас — каза Исана. — Трудно може да не бъде забелязана.

— Това не е нищо — отговори лейди Пласида. — При излизане оттук се вижда Сивата кула. Още по-мъчителна гледка.

Исана се усмихна и като погледна през рамо, се убеди, че Ария е права.

Сивата кула, тази скромна малка крепост, беше затвор, построен така, че да може да задържи в безпомощно състояние дори най-мощните заклинатели в света — и беше мълчаливо напомняне, че никой в Алера не е извън обсега на закона.

— Няма да се учудя — каза Исана, — ако Първият лорд, ръководил строежа, който и да е бил той, умишлено е осигурил тази гледка, или за да успокои сенаторите, или за да ги сплаши.

— И едното, и другото, естествено — отговори лейди Плацида. — Сенаторите, предани на Империята, могат да спят спокойно, знаейки, че най-силните и амбициозни хора винаги ще носят лична отговорност — и че стремящите се към власт ще получат същото послание. Мисля, че изграждането на Сенаториума е било ръководено лично от Гай Секундус, и той — о, велики…

Исана не можеше да съди лейди Плацида, че прекъсна изречението си по средата.

Защото макар грандиозният Сенаториум като правило да бе винаги почти празен и само съвсем малка част от местата му да бяха заети от сенатори и техните свити, както и от няколко групички зрители, на които законът позволяваше да гледат какво се случва, тази вечер всичко беше различно.

Сенаториумът беше изпълнен до най-високите нива.

Глъчката беше невъобразима: море от разговори, кипящ поток от гласове. Но емоциите на присъстващите замайваха повече. Никоя от тях, взета поотделно, не беше особено пронизителна, но имаше толкова много хора, че като цяло силата на техните приглушени тревоги, любопитство, нетърпение, раздразнение и безброй други емоции я удариха като чувал със зърно.

Исана почувства как лейди Плацида използва способностите си на призовател на метал и огради ума си с щит, предпазващ я от бурята от емоции, и за миг съжали, че не може да направи нещо подобно. Тя стисна зъби, устоявайки на наплива на околните емоции, и миг по-късно ръката на Арарис стисна нейната в знак на подкрепа — докосването му й вдъхва увереност и я защити от устремилия се към нея поток.

Тя му отвърна с бърза благодарствена усмивка и използвайки това като опорна точка, методично изтласка другите емоции на заден план, осигурявайки си възможност постепенно да се приспособи към тях.

Арарис и лейди Пласида стояха от двете й страни и търпеливо изчакаха да се адаптира.