Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 384
Перейти на страницу:

— Подкрепите ли го, ще има кървава тирания.

— Боят се, че ще ги разстрелят, ако гласуват против. Така или иначе ще гласуват.

Хайнрих се върна и Лойд отиде при своите хора.

— Непримиримите от Центъра губят позиции — разказа той на Валтер и на останалите. — Страхуват се от гражданска война, ако законът бъде отхвърлен.

Унинието се задълбочи.

Всички бяха отново в залата в шест часа.

Първи говори Велс. Речта му беше спокойна, разумна и без емоции. Посочи, че животът в демократична република е бил добър за немците като цяло, че им е предоставил големи възможности и благоденствие, както и че Германия е станала отново нормален член на общността на нациите.

Лойд забеляза как Хитлер си води бележки.

В края на словото си Велс смело заяви, че подкрепя хуманността, справедливостта, свободата и социализма: — Никакъв Закон за извънредните пълномощия не ви дава възможност да унищожите идеи, които са вечни и неразрушими — завърши той, окуражен, докато нацистите започнаха да се смеят и да дюдюкат. Социалдемократите го аплодираха, но ръкоплясканията им бяха заглушени. — Ние приветстваме преследваните и потиснатите — провикна се Велс. — Поздравяваме поддръжниците си в страната. Тяхната упоритост и лоялност заслужават възхищение. Лойд едва успяваше да различи думите му сред виковете и свирканията на нацистите. — Смелостта на убежденията им и непобедимият им оптимизъм са гаранция за едно по-добро бъдеще!

Велс се върна на мястото си сред шумни крясъци.

Лойд не можеше да прецени дали речта му беше променила нещо. След него Хитлер отново зае трибуната. Този път тонът му бе различен. Лойд схвана, че в по-ранната си реч канцлерът просто е загрявал. Сега гласът му беше по-висок, фразите — по-крайни, тонът — изпълнен с презрение. Неспирно правеше агресивни жестове с дясната ръка — сочеше с пръст, удряше, свиваше юмрук, слагаше длан на сърцето и замахваше във въздуха, все едно помита всякаква съпротива. Пламенните му фрази бяха посрещани с одобрителен рев от останалите националсоциалисти. Всяко изречение изразяваше едно чувство: дива, всепоглъщаща, убийствена омраза. Освен това, Хитлер бе и уверен. Той заяви, че не е имало нужда да внася законопроекта за Закон за извънредните пълномощия. — В този момент ние искаме от германския Райхстаг да ни даде нещо, което без друго бихме взели сами! — извика подигравателно той. Хайнрих доби тревожен вид и излезе от ложата. Миг по-късно Лойд го видя да шепне нещо в ухото на баща си в центъра на залата.

Върна се със сломен вид.

Лойд го попита:

— Получихте ли си писмените гаранции?

Хайнрих не можеше да го погледне в очите и отговори:

— В момента набират текста на пишеща машина.

Хитлер завърши с презрително обръщение, изкрещяно към социалдемократите: — Германия ще бъде свободна, но не благодарение на вас!

Лидерите на останалите партии говориха кратко.

Всички изглеждаха смазани. Архиепископ Каас заяви, че Центърът ще подкрепи законопроекта. Останалите направиха същото. Всички освен социалдемократите бяха „за“.

Обявиха резултата от гласуването и националсоциалистите диво завикаха от радост. Лойд бе обзет от страх. Видя бруталното използване на неприкрита власт — зрелището беше отблъскващо.

Излезе си от ложата, без да говори на Хайнрих.

Намери Валтер да плаче във фоайето. Бършеше лицето си с голяма бяла кърпа, но сълзите не спираха. Лойд не беше виждал мъж да плаче така освен на погребения.

Не знаеше какво да каже или да направи.

— Целият ми живот е един провал — обобщи Валтер. — Това е краят на всички надежди. Демокрацията в Германия е мъртва.

VII

Неделя, първи април беше Денят на еврейския бойкот. Лойд и Етел обикаляха из Берлин и гледаха невярващо, докато Етел си водеше записки за книгата си. По витрините на еврейските бакалници бяха намацани с боя жълти звезди. На входовете на универсалните магазини — собственост на евреи — стояха щурмоваци и сплашваха клиентите, които искаха да влязат. Пред кабинетите на лекарите и адвокатите-евреи имаше постове. Лойд видя как двама мъже в кафяви ризи спираха пациентите на доктор Ротман, семейния лекар на фон Улрихови, но един як преносвач на въглища с навехнат глезен им каза да се пръждосват и ги напсува, и те отидоха да си търсят по-лесна плячка. — Как може хората да са толкова зли един към друг? — запита се Етел. Лойд си мислеше за обичания от него втори баща. Бърни Лекуит бе евреин. Дойдеше ли в Британия фашизмът, към Бърни щяха да се отнасят точно така. Самата мисъл накара Лойд да потръпне. Същата вечер в Бистро Робер имаше нещо като помен. Никой не го бе организирал, но в осем вечерта мястото беше пълно със социалдемократи, журналисти от колегите на Мод и театралните приятели на Роберт. По-оптимистичните говореха, че свободата кара зимен сън за периода на икономическата криза и че някой ден ще се събуди. Останалите просто тъгуваха. Лойд пи малко. Не му харесваше как му се отразяваше алкохолът. Питаше се какво ли биха могли да направят немците с леви убеждения, за да предотвратят тази катастрофа, и не можеше да си отговори.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)