Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Подкрепите ли го, ще има кървава тирания.
— Боят се, че ще ги разстрелят, ако гласуват против. Така или иначе ще гласуват.
Хайнрих се върна и Лойд отиде при своите хора.
— Непримиримите от Центъра губят позиции — разказа той на Валтер и на останалите. — Страхуват се от гражданска война, ако законът бъде отхвърлен.
Унинието се задълбочи.
Всички бяха отново в залата в шест часа.
Първи говори Велс. Речта му беше спокойна, разумна и без емоции. Посочи, че животът в демократична република е бил добър за немците като цяло, че им е предоставил големи възможности и благоденствие, както и че Германия е станала отново нормален член на общността на нациите.
Лойд забеляза как Хитлер си води бележки.
В края на словото си Велс смело заяви, че подкрепя хуманността, справедливостта, свободата и социализма: — Никакъв Закон за извънредните пълномощия не ви дава възможност да унищожите идеи, които са вечни и неразрушими — завърши той, окуражен, докато нацистите започнаха да се смеят и да дюдюкат. Социалдемократите го аплодираха, но ръкоплясканията им бяха заглушени. — Ние приветстваме преследваните и потиснатите — провикна се Велс. — Поздравяваме поддръжниците си в страната. Тяхната упоритост и лоялност заслужават възхищение. Лойд едва успяваше да различи думите му сред виковете и свирканията на нацистите. — Смелостта на убежденията им и непобедимият им оптимизъм са гаранция за едно по-добро бъдеще!
Велс се върна на мястото си сред шумни крясъци.
Лойд не можеше да прецени дали речта му беше променила нещо. След него Хитлер отново зае трибуната. Този път тонът му бе различен. Лойд схвана, че в по-ранната си реч канцлерът просто е загрявал. Сега гласът му беше по-висок, фразите — по-крайни, тонът — изпълнен с презрение. Неспирно правеше агресивни жестове с дясната ръка — сочеше с пръст, удряше, свиваше юмрук, слагаше длан на сърцето и замахваше във въздуха, все едно помита всякаква съпротива. Пламенните му фрази бяха посрещани с одобрителен рев от останалите националсоциалисти. Всяко изречение изразяваше едно чувство: дива, всепоглъщаща, убийствена омраза. Освен това, Хитлер бе и уверен. Той заяви, че не е имало нужда да внася законопроекта за Закон за извънредните пълномощия. — В този момент ние искаме от германския Райхстаг да ни даде нещо, което без друго бихме взели сами! — извика подигравателно той. Хайнрих доби тревожен вид и излезе от ложата. Миг по-късно Лойд го видя да шепне нещо в ухото на баща си в центъра на залата.
Върна се със сломен вид.
Лойд го попита:
— Получихте ли си писмените гаранции?
Хайнрих не можеше да го погледне в очите и отговори:
— В момента набират текста на пишеща машина.
Хитлер завърши с презрително обръщение, изкрещяно към социалдемократите: — Германия ще бъде свободна, но не благодарение на вас!
Лидерите на останалите партии говориха кратко.
Всички изглеждаха смазани. Архиепископ Каас заяви, че Центърът ще подкрепи законопроекта. Останалите направиха същото. Всички освен социалдемократите бяха „за“.
Обявиха резултата от гласуването и националсоциалистите диво завикаха от радост. Лойд бе обзет от страх. Видя бруталното използване на неприкрита власт — зрелището беше отблъскващо.
Излезе си от ложата, без да говори на Хайнрих.
Намери Валтер да плаче във фоайето. Бършеше лицето си с голяма бяла кърпа, но сълзите не спираха. Лойд не беше виждал мъж да плаче така освен на погребения.
Не знаеше какво да каже или да направи.
— Целият ми живот е един провал — обобщи Валтер. — Това е краят на всички надежди. Демокрацията в Германия е мъртва.
VII
Неделя, първи април беше Денят на еврейския бойкот. Лойд и Етел обикаляха из Берлин и гледаха невярващо, докато Етел си водеше записки за книгата си. По витрините на еврейските бакалници бяха намацани с боя жълти звезди. На входовете на универсалните магазини — собственост на евреи — стояха щурмоваци и сплашваха клиентите, които искаха да влязат. Пред кабинетите на лекарите и адвокатите-евреи имаше постове. Лойд видя как двама мъже в кафяви ризи спираха пациентите на доктор Ротман, семейния лекар на фон Улрихови, но един як преносвач на въглища с навехнат глезен им каза да се пръждосват и ги напсува, и те отидоха да си търсят по-лесна плячка. — Как може хората да са толкова зли един към друг? — запита се Етел. Лойд си мислеше за обичания от него втори баща. Бърни Лекуит бе евреин. Дойдеше ли в Британия фашизмът, към Бърни щяха да се отнасят точно така. Самата мисъл накара Лойд да потръпне. Същата вечер в Бистро Робер имаше нещо като помен. Никой не го бе организирал, но в осем вечерта мястото беше пълно със социалдемократи, журналисти от колегите на Мод и театралните приятели на Роберт. По-оптимистичните говореха, че свободата кара зимен сън за периода на икономическата криза и че някой ден ще се събуди. Останалите просто тъгуваха. Лойд пи малко. Не му харесваше как му се отразяваше алкохолът. Питаше се какво ли биха могли да направят немците с леви убеждения, за да предотвратят тази катастрофа, и не можеше да си отговори.