Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Мод им каза за бебето на Ада, Курт.
— Доведе го вкъщи от болницата, и засега детенцето изглежда щастливо. Но мозъкът му е увреден и той никога няма да е нормален. Порасне ли, ще трябва да живее в специално заведение, горкичкият. Лойд чу как бебето е било изродено от единадесетгодишната Карла. Това момиче имаше кураж. В девет и половина се появи комисарят Томас Маке в кафявата униформа на СА. При предишната му поява Роберт го беше гледал като някаква комична фигура, но Лойд бе усетил заплахата в него. Изглеждаше глупаво с мустачките посред тлъстото лице, но в погледа му имаше отблясък на жестокост и той притесняваше Лойд. Роберт отказа да продаде ресторанта. Какво ли искаше Маке сега?
Той застана посред салона и извика:
— Този ресторант е място, където се насърчава дегенеративно поведение! Постоянните клиенти се умълчаха и се чудеха какво е това. Маке издигна пръст; жестът казваше „Слушайте внимателно!“. Нещо се стори на Лойд страшно познато, и той разбра, че Маке подражава на Хитлер.
Комисарят продължи:
— Хомосексуализмът е несъвместим с мъжествения характер на немската нация! Лойд се намръщи. Дали не казваше, че Роберт е обратен? От кухнята се появи Йорг, с високата си шапка на главен готвач. Той застана край вратата и яростно изгледа Маке. Изненадваща мисъл прониза Лойд. Може би Роберт беше обратен. Все пак, той и Йорг живееха заедно още от края на войната. Като огледа театралните им приятели, Лойд отбеляза, че всичките бяха мъже по двойки, освен две късо подстригани жени… Почувства се смутен. Знаеше за съществуването на такива хора и бе достатъчно широко скроен, та да смята, че не бива да бъдат преследвани, а да им се помага. Все пак ги възприемаше като извратени типове. Роберт и Йорг обаче изглеждаха съвсем нормално, държаха бизнеса си и живееха спокойно — почти като семейство!
Обърна се към майка си и я попита тихо:
— Роберт и Йорг наистина ли… — Да, скъпи — отвърна му тя.
Обади се и Мод:
— На млади години Роберт бе страшилище за прислужниците.
И двете жени се закискаха.
Лойд беше двойно смаян — не само Роберт излезе обратен, но Етел и Мод възприемаха това като предмет за лек светски разговор.
Маке продължи:
— Заведението е закрито!
Роберт протестира:
— Нямате право!
Маке не може да затвори ресторанта на своя глава, помисли си Лойд; после обаче си припомни как хората с кафявите ризи се намърдаха на сцената на Народния театър. Погледна към входа — и с ужас видя как щурмоваците влизат през вратата. Минаваха покрай масите и бутаха бутилките и чашите. Някои клиенти седяха неподвижно и гледаха; други се изправиха. Неколцина от мъжете извикаха, а една жена изпищя.
Валтер стана и произнесе високо, но спокойно:
— Трябва да си тръгнем спокойно. Хайде, слагайте шапките и палтата и да вървим вкъщи. Клиентите започнаха да се изнасят — някои опитваха да си вземат връхните дрехи, а други просто бягаха. Валтер и Лойд съпровождаха Етел и Мод към вратата. До изхода беше касата и Лойд видя един от щурмоваците да я отваря и да тъпче парите в джоба си. До този момент Роберт седеше спокойно и печално съзерцаваше как печалбата за цялата вечер се изнизва през вратата; това обаче бе прекалено. Той извика негодуващо и избута крадеца от касата. Оня го удари, събори го на пода и го зарита. Към него се присъедини друг щурмовак. Лойд скочи да помага на Роберт и чу как майка му извиква „Не!“, докато той изблъсква двамата побойници. Йорг дойде почти толкова бързо и двамата се наведоха, за да помогнат на Роберт да се изправи. Незабавно ги нападнаха още неколцина мъже в кафяви ризи. Лойд получи крошета и ритници, нещо тежко го удари по главата, той извика от болка и през ума му премина: О, не отново. Обърна се към нападателите си и удряше и с двете ръце; гледаше да нанася всеки удар здраво, да опитва да го стоварва през центъра на целта, както го бяха учили. Събори двама души, но тогава го хванаха откъм гърба и го извадиха от равновесие. Миг по-късно се оказа на пода — двама го държаха, а трети го риташе. След това го изправиха; извиха му ръцете зад гърба и той усети метал върху китките си. За пръв път в живота му го оковаваха в белезници и той изпита нов вид страх. Това не беше поредното сбиване. Да, бяха го ударили и ритнали, но предстоеше по-лошо.