Зимата на света [bg]

И двамата си тръгнаха.

— Все това приказват! — ядоса се Валтер. — Болшевиките! Все едно те са единствената алтернатива на нацистите! Направо ми иде да заплача. Появи се и Хайнрих заедно с по-възрастен мъж, очевидно баща му — и двамата имаха еднакво гъста, сресана на път тъмна коса. Разликата — косата на Готфрид бе по-къса и прошарена със сребро. Чертите им бяха еднакви, ала Готфрид приличаше на превзет бюрократ със старомодната си якичка, докато Хайнрих го докарваше повече на романтически поет, а не на политически сътрудник. Четиримата влязоха в салона. Валтер не загуби и минута. Щом поръчаха, той попита: — Готфрид, не разбирам какво се надява да спечели вашата партия, подкрепяйки този Закон за извънредните пълномощия.

Фон Кесел бе също толкова прям:

— Ние сме католическа партия и главното ни задължение е да защитаваме положението на църквата в Германия. Когато гласуват за нас, хората се надяват на това. Лойд се намръщи неодобрително. Майка му беше депутат и винаги твърдеше, че нейно задължение е да служи както на хората, които са гласували за нея, така и на онези, които не са.

Валтер прибегна до друг аргумент:

— Един демократичен парламент е най-добрата защита за всички църкви — а вие се каните да го унищожите! — Валтер, събуди се — сопнато го прекъсна събеседникът му. — Хитлер спечели изборите. Той взе властта. Каквото и да правим, той ще управлява Германия в обозримото бъдеще. Трябва да защитим себе си.

— Обещанията му не струват пукната пара!

— Ние поискахме конкретни писмени гаранции: католическата църква ще бъде независима от държавата, католическите училища ще действат безпрепятствено, няма да има дискриминация срещу католиците в държавните учреждения — и Готфрид фон Кесел погледна въпросително към сина си.

Хайнрих обясни:

— Обещаха, че споразумението ще бъде готово още днес следобеда.

Валтер му възрази:

— Сравнете двете неща! Подписано от един тиран парче хартия или демократичен парламент — кое е по-доброто? — Няма власт, по-могъща от Божията — бе отговорът.

Валтер завъртя очи и каза:

— Тогава Бог да е на помощ на Германия.

Немците не са имали време да привикнат да се опират на демокрацията, размисли Лойд, докато Валтер и Готфрид спореха. Райхстагът беше работил като законодателна институция, пред която и изпълнителната власт е отговорна, едва четиринадесет години. Страната бе загубила война, бе видяла валутата й да се обезценява до нулева стойност, бе изтърпяла масова безработица — и правото на глас изглеждаше недостатъчна защита. Готфрид излезе непоколебим. В края на обяда позицията му беше като в началото: неговата отговорност била да защитава католическата църква. На Лойд му идеше да изкрещи. Върнаха се в операта и депутатите заеха местата си. Лойд и Хайнрих се настаниха в една ложа. Лойд виждаше Социалдемократическата партия като групичка в левия край на залата. С наближаването на часа на откриването той забеляза щурмоваци и хора от СС да застават на изходите и по продължение на стената, като заплаха в тила на социалдемократите. Сякаш нацистите искаха да попречат на депутатите да излязат от сградата, докато не гласуват Закона за извънредните пълномощия. За Лойд това бе твърде зловещо. Със страх си зададе въпроса дали и той няма да се окаже затворен тук. Понесе се вълна от викове и аплодисменти и влезе Хитлер в кафявата униформа на СА.