Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Хайнрих се усмихна и отвърна:
— Ще се моля за Вас.
Католиците не се стремят да обърнат всеки във вярата си — припомни си Лойд. Това се различаваше твърде силно от догматичните му баба и дядо в Абъроуен. Според тях хората, изповядващи различна вяра, по своя воля оставаха слепи за Евангелието и се осъждаха на вечно проклятие. Лойд се върна на партийното събрание, тъкмо когато говореше Валтер. — Не може да стане! — натърти той. — Законът за извънредните пълномощия е промяна на Конституцията, а за нея трябва мнозинство от две трети, което означава четиристотин тридесет и два от общо шестстотин четиридесет и седем гласа. Лойд пресметна на ум, докато поставяше подноса на масата. Нацистите имаха двеста осемдесет и осем места, техните съюзници — националистите — бяха с петдесет и две, което правеше триста и четиридесет, почти сто гласа по-малко. Валтер беше прав. Законът няма да бъде гласуван. Лойд се успокои и седна, за да слуша дискусиите и да подобрява немския си език.
Успокоението му обаче не трая дълго.
— Не бъдете толкова сигурни — обади се мъж с акцента на берлински работник. — Нацистите действат съвместно с Центъра.
Аха, това са хората на Хайнрих, припомни си Лойд.
— Това ще им даде още седемдесет и четири гласа — завърши човекът. Лойд се намръщи. Защо партията на Центъра ще подкрепя мярка, която ще я лиши от цялата й власт?
Валтер изрази същата мисъл по-откровено:
— Как е възможно католиците да са толкова глупави?
На Лойд му се искаше да бе разбрал нещо за това, преди да отиде за кафе — тогава щеше да може да говори по въпроса с Хайнрих. Можеше и да научи нещо полезно. По дяволите.
Мъжът с берлинския акцент продължи.
— В Италия католиците направиха сделка е Мусолини — конкордат, който да защитава църквата. Защо не и тук? Лойд пресметна — подкрепата на Центъра щеше да увеличи гласовете на нацистите до четиристотин и четиринадесет. — Все още нямат две трети от гласовете — съобщи той облекчено на Валтер.
Дочу го още един млад сътрудник и му каза:
— Вие обаче не вземате под внимание последното заявление на председателя на Райхстага. Председателят беше Херман Гьоринг, най-близкият съюзник на Хитлер. Лойд не бе чул нищо за някакво заявление; същото се отнасяше и за останалите. Депутатите утихнаха. Младият сътрудник продължи: — Той разпореди, че гласовете на намиращите се в затвора депутати-комунисти няма да се броят. Стаята гръмна от протести. Лойд видя как лицето на Валтер става червено.
— Той не може да направи това! — извика Валтер.
— Да, това е напълно незаконно — съгласи се младежът. — Но вече го е извършил. Лойд бе обезсърчен. Нима Законът за извънредните пълномощия би могъл да бъде приет с някой трик? Той направи още изчисления. Комунистите имаха осемдесет и едно места. Ако ги извадеха от общия брой, на нацистите им трябваха само две трети от петстотин шестдесет и шест, тоест триста седемдесет и осем. Дори и с подкрепата на националистите те нямаха толкова гласове — но спечелеха ли подкрепата и на католиците, можеха да ги получат.
Някой се обади:
— Това е напълно незаконно. Трябва да напуснем в знак на протест. — Не, не! — категорично се намеси Валтер. — Тогава ще гласуват Закона в наше отсъствие. Трябва да разубедим католиците. Налага се Велс незабавно да говори с Каас.
Ото Велс бе председателят на Социалдемократическата партия, а отец Лудвиг Каас — на Центъра.