Зимата на света [bg]

Роберт простена:

— О, Боже милостиви, това е Йорг!

Всички щурмоваци в лагера се бяха събрали. Лойд се намръщи. Какво беше това, някаква жестока игра? Заведоха Йорг в заграденото място и го оставиха там; той се тресеше целият. Водачите му излязоха, изчезнаха за няколко минути и се върнаха; всеки водеше по две кучета вълча порода.

Това обясни непрекъснатия вой през нощта.

Животните бяха слаби, с болезнено проскубани места по кафеникавата козина. Изглеждаха изгладнели. Щурмоваците ги доведоха до заграденото пространство. Лойд имаше неясно, но зловещо предчувствие какво се задава. Роберт извика: „Не!“, и се затича напред: „Не, не, не!“ Опита да отвори вратата на оградата. Трима-четирима от кафявите ризи го дръпнаха грубо. Той им се опря, ала те бяха силни млади негодници, а Роберт наближаваше петдесетата си година и не можеше да се съпротивлява. Събориха го на земята. — Не — нареди Маке на хората си. — Накарайте го да гледа. Те вдигнаха Роберт и го задържаха с лице към бодливата тел. Въведоха кучетата — възбудени, лаещи, с потекли лиги. Двамата щурмоваци ги водеха умело и без страх, явно — на базата на дълъг опит. Лойд мрачно се запита колко ли пъти вече са правили това. Водачите пуснаха кучетата и избягаха от заграденото място. Животните се впуснаха към Йорг. Едно захапа прасеца, друго — ръката, а трето — бедрото му. Изпод металната кофа се дочу приглушен вик на агония и ужас. Щурмоваците викаха и ръкопляскаха. Затворниците гледаха в ням ужас. При първите ухапвания Йорг опита да се защити. Ръцете му бяха вързани и не можеше да вижда, но можеше да рита напосоки. Босите му крака обаче не попречиха на настървените кучета. Те се обърнаха и го нападнаха отново, като разкъсаха плътта му с острите си зъби. Опита да избяга. Кучетата го следваха по петите, а той тичаше по права линия, докато не се блъсна в оградата от бодлива тел. Кафявите ризи завикаха грубо. Йорг затича в обратната посока, но резултатът бе същият. Едно от кучетата отхапа парче от седалищните части на Йорг и щурмоваците избухнаха в смях.

Един от тях стоеше до Лойд и викаше:

— Опашката! Захапи го за опашката!

Лойд предположи, че на немски „опашка“ е разговорна дума за пенис. Мъжът до него бе станал направо истеричен от възбуда. От многото рани по бялото тяло на Йорг течеше кръв. Той се опря с лице към оградата, пазеше гениталиите си и риташе назад и настрани, но започна да отслабва. Ритниците му станаха немощни. Беше му трудно да се задържи прав. Кучетата станаха по-дръзки, захапваха го и поглъщаха кървави парчета месо.

Най-накрая Йорг падна на земята.

Кучетата започнаха да се хранят.

Водачите им се върнаха, със заучени движения им закачиха каишките, дръпнаха ги от Йорг и ги отведоха. Всичко бе свършило и щурмоваците започнаха да се разотиват, и да си бърборят оживено. Роберт изтича зад оградата от бодлива тел, и този път никой не го спря. Наведе се над Йорг и проплака. Лойд му помогна да развърже ръцете на Йорг и да махне кофата. Йорг беше в безсъзнание, но дишаше. Лойд каза: