Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Националсоциалистическите депутати, повечето облечени по същия начин, се изправиха като един, докато той застана пред трибуната. Само социалдемократите останаха по местата си; Лойд забеляза как един-двама от тях неспокойно хвърляха погледи през рамо към въоръжената стража. Как можеха да говорят и да гласуват свободно, ако се притесняваха дори задето не са станали на крака, за да приветстват опонента си?
Щом обстановката се успокои, Хитлер започна своята реч. Стоеше прав, с отпусната покрай тялото лява ръка; жестикулираше само с дясната. Гласът му бе дрезгав и груб, но силен, и напомняше на Лойд едновременно тракането на картечница и кучешки лай. Тонът му стана прочувствен, когато заговори за „ноемврийските предатели“ от 1918 година, които били капитулирали, точно когато Германия била на път да спечели войната. Това не бе поза — Лойд усещаше, че ораторът искрено вярва във всяка от глупавите и неверни думи, които изговаря. Ноемврийските предатели бяха познат обект на Хитлер, но след тях той поде нова песен. Заговори за църквите и за важното място на християнската религия в германската държава. Това не беше сред обичайните му теми; думите бяха насочени недвусмислено към партията на Центъра, чиито гласове щяха да определят изхода от днешното гласуване. Новият канцлер заяви, че според него двете главни вероизповедания — протестантите и католиците — били най-важният фактор, който поддържал националността. Националсоциалистическото правителство нямало да ги закача. Хайнрих погледна към Лойд с победоносно изражение. — Ако бях на твое място, щях да го поискам писмено — промърмори в отговор Лойд. Изминаха два часа и половина преди Хитлер да достигне финала на речта си.
Завърши я с отчетлива заплаха с насилие.
— Правителството на националната революция е решено и е подготвено да посрещне отхвърляне на законопроекта — което ще означава акт на съпротива. Спря за по-голям драматизъм, та посланието на думите му да бъде възприето — гласуването против закона е акт на съпротива — и го подсили: — Господа, за вас остава да вземете решението за мир или война! Седна на мястото си сред одобрителните викове на съпартийците си, и заседанието бе закрито. Хайнрих бе окрилен; Лойд — потиснат. Двамата потеглиха в различни направления — партиите им щяха да водят отчаяни последни консултации. Социалдемократите бяха мрачни. Председателят им Велс щеше да държи реч, но какво можеше да каже той? Няколко депутати заявиха, че ако критикува Хитлер, може и да не напусне зданието жив. Те се бояха и за собствения си живот. А ако депутатите бъдат избити — запита се Лойд в пристъп на студен ужас — какво ли би се случило със сътрудниците им? Велс обясни, че в джоба на жилетката си държи капсула с цианид — ако го арестуваха, щеше да се самоубие, за да не го изтезават. Лойд се ужаси. Човекът бе законно избран народен представител — а беше принуден да се държи като някакъв саботьор. Лойд беше започнал деня с измамни надежди. Възприемаше Закона за извънредните пълномощия за луда идея, която няма как да бъде реализирана. Повечето хора обаче очакваха законът да бъде гласуван още днес. Явно преценката му за ситуацията е била напълно погрешна. Не грешеше ли също толкова много и по въпроса дали това не е възможно в собствената му страна? Дали не заблуждаваше сам себе си? Някой запита дали католиците не са взели някакво окончателно решение. Лойд стана.
— Ще проверя.
Каза го и изтича до стаята на Центъра. Както по-рано днес, подаде глава през вратата и направи знак на Хайнрих да излезе. — Брюнинг и Ерзинг се колебаят — съобщи му Хайнрих. Сърцето на Лойд помръкна. Ерзинг беше един от водачите на католическите профсъюзи. — Как може профсъюзен водач дори да мисли за гласуването на такъв законопроект? — изрече той. — Според Каас отечеството е в опасност. Всички са на мнение, че ако отхвърлим законопроекта, ще настъпи кървава анархия.