Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        А между другото Тристан в стрелбата с лък отличен бил и току-що се бил сдобил [1284] със лък и с две стрели, дарени от Говернал… Гори зелени преброжда ловкият ловец и забележи ли сърнец, [1288] опъва мигом тетивата и го поваля на земята. След туй го вдига и на кон се връща в малкия заслон, [1292] стъкмен с дебели, здрави клони, отсечени със меч по склона, Изолда пък листа е сбрала и пода е със тях застлала. [1296] Готвач им става Говернал… Ала без сол как би успял да сготви той добър обяд?         Отминалият вече ад [1300] все тъй кралицата терзае, и толкоз уморена тя е, че на любимите гърди заспива, както и преди. [1304] Отдадени на самотата, ощастливени, вдън гората те дълго време пребивават.         А в тези дни какво ли става [1308] с Фросен джуджето? Марк му бил голяма тайна доверил и при това на него само. Но надделяла глупостта му [1312] и той на други я разкрил, затуй с живота си платил. Веднъж бароните видели, че си е пийнал и успели [1316] да го накарат да признае на краля тайната каква е. „Барони, рекъл той, до днес държах на неговата чест; [1320] и занапред ще е така. Но щом и тримата сега разпитвате ме, нека идем на Страшни брод44 и там ще видим [1324] един глог кичест, а в земята — голяма дупка. И когато аз пъхна си главата там, ще почна да говоря сам [1328] за тайната му. Щом държите, дорде над дупката стоите, ще я научите и вие. Аз няма да ви я разкрия [1332] направо.“ — И склонили те на място да ги заведе, а щом го бутнали в отвора, той взел на глога да говори: [1336] „Чуй, глог, джуджето не греши! Макар и крал, Марк е с уши на кон45. Но казаното тук да си остане. Никой друг [1340] не бива да го знае.“ Ето как се изложило джуджето.         Бароните веднъж се спрели при краля и не се стърпели [1344] да му рекат: — Сир, знаем ние туй, дето ваша милост крие. — Това е дело на Фросен — през смях отвърнал Марк, решен [1348] брътвежите му долни вече да не търпи. Извадил меча и се разправил със джуджето за радост на онези, дето [1352] Фросен презрели за това, че със предателски слова Изолда и Тристан издал.         А те остават с Говернал [1356] за дълго време във гората; Тристан се грижи за храната, ловувайки в околността… Те радват се на любовта, [1360] но често, дойде ли денят, налага им се да сменят предишния си стан за нов. Веднъж животът им суров [1364] с отшелника Огрен ги среща и той веднага се досеща за миналото на Тристан. На патерицата опрян, [1368] Огрен му казва: — Ах, сеньор, Марк извести на своя двор, че щял сто марки да даде, ако те някой отведе [1372] при него. Всеки в Корнуел тържествено се е заклел да бъдеш, мъртъв или жив, предаден. Бог е милостив, [1376] Тристан, към който прегрешава, но за греха си съжалява и повече не го повтаря.         Тристан тогава отговаря: [1380] — Отшелнико, щом любовта обвързва ни, на нещо тя дължи се: двамата сме пили омайващо любовно биле; [1384] не е възможно да живее без мене тя, и аз без нея.         Огрен отвръща: — Кой ще смогне на мъртъв с нещо да помогне? [1388] Защото, както всеки знае, не се ли грешникът покае, той мъртъв е. Без покаяние, очаквай само наказание. [1392]         И за да им даде урок, Огрен на не един пророк или светец се позовава и неотклонно настоява [1396] веднага да се разделят: — Младежо, избери друг път! — Не, изборът е вече сторен. В Изолда, моята изгора, [1400] неизлечимо аз се влюбих, спокойствие и сън изгубих. Щом с нея съм, аз предпочитам като бездомник да се скитам, [1404] да прося и да ям трева, да ходя в дрипи, пред това, което крал Отран46 днес има. Раздялата е немислима. [1408]         Изолда ту се изчервява, ту бледа е… Тя умолява отшелника Огрен смирено: — Ако Тристан обича мене [1412] и него аз, това дължим на елексир неустоим, от който той и аз отпихме: сами беда си причинихме, [1416] затуй и кралят ни изпъди. — Дано Всевишният да бъде със вас, покайте се така, че да ви пази! — Той с ръка [1420] ги кани да се настанят и ги задържа да преспят в дома му… Идва пак денят, и пак потеглят те на път, [1424] като избягват равнината. Тристан ловува из гората и от глиган или сърна нерядко готвят си храна. [1428] Но хляб им липсва много често, пък и това, че все се местят, все по-мъчително им става.         Когато кралят обявява, [1432] че иска в своя двор Тристан, цял Корнуел е завладян от мъка… Ако някой видел беглеца, трябвало да иде [1436] при краля, колкото се може по-бързо, и да му доложи.