Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Но така или иначе, публичен сектор трябва да съществува, тъй като определени услуги и функции, които икономистите наричат обществени блага, могат да предоставят само правителствата. Обществено благо е онова, от което мога да се ползвам, без това да е пречка и други да се ползват от него, и което не може да бъде превърнато в частна собственост и по този начин ограничено. Класически примери са чистият въздух и националната отбрана. Те съответстват на тази категория, защото нито един представител на дадено общество не би могъл да бъде лишен от тях, нито пък тяхното използване от едни би могло да ограничи достъпността им за други. Нито един представител на частния сектор няма стимул да произвежда публични блага, защото не може да предотврати всеобщото им използване и по тази причина не може да присвои произтичащите от тях доходи. Затова дори най – крайните защитници на свободния пазар сред икономистите с готовност признават, че правителствата играят роля при осигуряването на чисти публични блага. Освен чист въздух и отбрана публични блага са и обществената безопасност, правната система и общественото здравеопазване.
Освен чистите публични блага се произвеждат и много блага за частна консумация, свързани с т.нар. от икономистите екстерналии. Екстерналия е полза или вреда по отношение на трети лица като ползата за работодателя, когато съм платил за собственото си образование, или вредата от замърсяването на питейната вода от фабрично производство. В други случаи стопанските операции може да са свързани с асиметрична информация; например продавач на употребяван автомобил познава неговите дефекти за разлика от купувача или фармацевтична компания е наясно с клиничните проучвания, които сочат, че нейните продукти са неефективни и дори вредни, за разлика от потенциалните пациенти. Правителствата обикновено играят роля при регулирането на екстерналиите и асиметричната информация. В случая с образованието и базисната инфраструктура като пътища, пристанища и водоснабдяване положителната екстерналия е достатъчно голяма, поради което правителствата обикновено осигуряват безплатно или по силно субсидирани цени базово ниво на гражданите. В такива случаи обаче размерът на необходимата държавна субсидия или регулация често е дискусионен, тъй като прекомерната държавна намеса може да изкриви пазарните сигнали или да задуши изцяло частно – предприемаческата дейност.
Освен с предоставянето на публични блага и регулирането на екстерналии правителствата се ангажират в по – голяма или по – малка степен със социална регулация под различни форми. Правителствата искат техните граждани да са порядъчни, да съблюдават законите, да са образовани и патриотични. Те може да насърчават притежаването на собствено жилище, малки предприятия, равенството между половете, физическата активност или да не одобряват тютюнопушенето, употребата на наркотици, организираната престъпност или аборта. Повечето правителства, дори тези, които изповядват идеологията на свободния пазар, полагат усилия да насърчават инвестициите и икономическия растеж, освен да предоставят необходимите публични блага.
Правителствата играят важна роля при контролирането на елитите и в определени размери при преразпределението. Преразпределението е основна функция на всеки обществен строй: както отбелязва Карл Полани, повечето предмодерни обществени строеве се основават на способността на лидера, или Големия мъж, да преразпределя ресурсите между своите последователи, много по – често срещана в историята практика от пазарната размяна. Както видяхме в първи том, много ранни управления като тези на кралете след норманското завладяване на Англия, на османците и на много китайски императори смятат за свое задължение защитата на обикновените граждани от алчността на олигархичните елити. Причината за това по всяка вероятност не е от чувство за справедливост и със сигурност не защото вярват в демокрацията, а по – скоро от личен интерес. Ако държавата не контролира най – богатите и най – могъщи елити в обществото, те биха използвали и злоупотребили с политическата система в ущърб на всички други.
Най – основната форма на преразпределение, с която се ангажира държавата, е еднаквото прилагане на закона. Богатите и могъщите винаги имат начини да се погрижат за себе си и ако бъде оставени да вършат каквото си искат, винаги ще успеят за сметка на не – елитите. Единствено държавата със своята съдебна власт и правомощия може да принуди елитите да съблюдават същите правила, които са задължителни за всички останали. В този смисъл държавата и върховенството на правото гарантират нещо като равенство пред закона независимо дали под формата на съдебно решение на английския кралски съд в полза на васал срещу неговия господар в спор за дадена под аренда земя или на намеса на федералното правителство в защита на чернокожи ученици от местна тълпа, или на полицейска защита на дадена общност от наркобанда.