Политичестки ред и политически упадък [bg]

Всичко това се променя драстично в началото на 2011 г. с падането на режима на Бен Али в Тунис, свалянето на Хосни Мубарак в Египет, гражданската война в Либия и смъртта на Муамар Кадафи, както и сериозната политическа нестабилност в Бахрейн, Йемен и Сирия. Така наречената Арабска пролет е задвижена от редица фактори, сред които са възникването на по – големи средни класи в Египет и Тунис. Индексът на човешкото развитие на Организацията на обединените нации, който измерва здравеопазването, образованието и доходите, показва увеличение от 28 процента в Египет и 30 процента в Тунис за периода 1990 – 2010 г. Налице е и значително увеличение на броя на завършилите висше образование най – вече в Тунис. Благодарение на сателитните телевизионни канали („Ал Джазира“) и социалните медии (Фейсбук и Туитър) новите средни класи организират въстания срещу диктатурите на Бен Али и Мубарак, макар тези социални групи да не успяват да контролират последвалите събития.

С други думи, събитията в арабския свят са „хънтингтъниански“: под повърхността на привидно неуязвими авторитарни управления настъпват социални промени и нови актьори дават израз на своето недоволство от режими, които не им предлагат участие чрез нови институции. Бъдещата стабилност на региона ще зависи изцяло от изграждането на политически институции, които да осигурят участие по мирен начин. Това означава многопартийна система, отваряне на медиите за широка дискусия по политически теми и приемане на конституционни норми за регулиране на политическите конфликти.