Момичето и нощта [bg]

— И какво от това?

— Какво ли? Защо тогава няколко дни по-късно е заявила, че гой я е изнасилил?

— Мислиш, че съм те излъгал?

— Не, но…

— Накъде биеш?

— Ами ако Венка все още е жива? Ако именно тя ни е изпратила тези съобщения?

— Аз също си го помислих — признах, — но по каква причина?

— За да си отмъсти. Защото убихме мъжа, когото обичаше.

Аз кипнах:

— По дяволите, Максим, тя се страхуваше от него! Кълна ти се. Тя сама ми го каза. Това е последното нещо, което ми каза: „Алексис ме принуди. Не исках да спя с него!“

— Може да е казала каквото й хрумне. По онова време Венка често беше леко дрогирана. Тя вземаше ЛСД и всякакви други гадости, които й попаднеха в ръцете.

Сложих край на спора:

— Не, тя дори ми го повтори. Този тип беше насилник.

Лицето на Максим помръкна. За момент той зарея поглед към

езерото, преди да ме погледне отново.

— Ти твърдеше също, че тогава е била бременна.

— Да, това ми каза Венка и ми показа доказателство.

— Ако е било вярно и е родила, днес детето й трябва да е на двайсет и пет години. Може би нейният син или дъщеря искат да отмъстят за смъртта на баща си.

Тази мисъл ми бе минала през ума. Това беше възможност, но ми изглеждаше по-скоро романтична, отколкото рационална. Малко измислен сюжетен обрат като в криминален роман. Това и казах на Максим, без да го убедя напълно. После реших да повдигна въпроса, който ми се струваше най-важен за близкото бъдеще.

— Има още нещо, което трябва да ти кажа, Макс. В началото на 2016 г., като се връщах от представянето на новата си книга, имах разправия с един граничен служител в Роаси. Някакъв кретен, който се забавляваше да унижава един травестит, като го наричаше „господине“. Нещата стигнаха твърде далеч, бях задържан за няколко часа и…

— И са взели пръстовите ти отпечатъци! — досети се той.

— Да, и сега те фигурират в тяхната база данни. Това означава, че няма да има време за маневри. Веднага щом открият трупа и железния лост, ако по него има дори един отпечатък, името ми ще излезе в регистъра и ще дойдат да ме арестуват и разпитат.

— И какво променя това?

Казах му за решението, което бях взел в самолета предната вечер:

— Няма да те издам. Нито теб, нито баща ти. Ще поема цялата отговорност. Ще кажа, че сам съм убил Клеман и съм помолил Ахмед да ми помогне да скрием трупа.

— Никога няма да ти повярват. И защо ще го правиш? Защо ще се жертваш?

— Аз нямам деца, нямам жена, нямам никакъв личен живот. Нямам какво да губя.

— Не, това са чисти глупости! — възкликна Максим, като при- мигна развълнувано.

Под очите му имаше тъмни кръгове, а лицето му бе посърнало, сякаш не беше спал два дни. Вместо да го успокои, моето предложение го притесни още повече. След настойчиви молби най-сетне разбрах каква е причината.