Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 163
Перейти на страницу:

Таткото на Памела мъкнел към маслобойната чувал с маслини от своето дръвче, но чувалът бил продупчен и следа от маслини се проточила след него по пътеката. Като усетил, че товарът му олеква, таткото свалил чувала от гърба си и забелязал, че е почти изпразнен. Но видял, че го настига Добряка: събирал маслините една по една и ги слагал в наметалото си.

— Тръгнах след вас, за да поприказваме, и имах късмета да ви спася маслинките. Ето какво ми е на сърцето. От доста време мисля, че докато се опитвам да облекча чуждото нещастие, всъщност може би го подклаждам точно с моето присъствие. Ще напусна Тералба. Но само ако моето заминаване върне покоя поне на двамина — вашата дъщеря, която заслужава царски живот, а спи в пещера, и моята злочеста дясна половина, която не бива да остава толкова самотна. Памела и виконтът трябва да свържат съдбите си в брак.

Памела тъкмо дресирала една катерица, когато насреща изникнала майка й, уж тръгнала за шишарки.

— Памела — казала майката, — крайно време е оня пройдоха по прякор Добряка да се ожени за теб.

— Откъде накъде? — попитала Памела.

— Като те е злепоставил, да те вземе. Толкова е възпитан, че ако му кажеш, няма да се дърпа.

— Откъде ти дойде наум тая щуротия?

— Млък: ако знаеше кой така казва, нямаше толкова да разпитваш. Лично Гадника, нашият виден виконт!

— По дяволите! — рекла Памела и изтърсила катерицата от скута си. — Бог знае какъв капан ми готви.

Малко след това, тъкмо се учела да свири на тревичка, се появил баща й, уж поел за дърва.

— Памела — рекъл той, — дойде моментът да кажеш „да“ на виконта Гадник. При условие че се венчаете в църквата, разбира се.

— Сам ли го измисли това, или някой те подучи?

— Не ти ли се иска да станеш виконтеса?

— Отговори ми на въпроса.

— Добре. Да знаеш, че идеята ми я даде най-добронамерената душа на тоя свят — скитникът, наричан Добряка.

— А, той пък си няма друга работа. Ще ви покажа аз на вас!

Яхнал дръгливия си кон, Гадника се лутал из небрани лозя и мътел коварния си план: ако Памела се омъжи за Добряка, пред закона щяла да е съпруга на Медардо от Тералба, тоест — и негова, на Гадника. Със закона на своя страна лесно можел да я отнеме от своя кротък и миролюбив съперник.

Само дето срещнал Памела, а тя му казала:

— Виконте, реших, че ако нямате нищо против, вече можем да се оженим.

— Ти и кой? — попитал виконтът.

— Аз и вие. Ще дойда в замъка и ще стана виконтеса.

Гадника не очаквал подобен развой и си помислил: „Тогава няма смисъл от целия театър с венчавката за другата ми половина — женя се аз за нея и готово.“ И рекъл:

— Нищо против.

А Памела отвърнала:

— Разберете се с баща ми.

Недълго след това Памела намерила Добряка на неговото муле.

— Медардо — заговорила го, — осъзнах, че съм дълбоко влюбена в теб. Ако моето щастие ти е мило, трябва да поискаш ръката ми.

Горкичкият, който за нейно добро бил направил огромна саможертва, останал с отворена уста. „Но ако щастието й зависи от това, да се омъжи за мен, значи не бива да я карам да се омъжва за другия“, помислил и отговорил:

— Скъпа, тичам да подготвя всичко за церемонията.

— Но да се разбереш с майка ми, чу ли? — рекла тя.

Цяла Тералба завря и закипя, когато стана ясно, че Памела ще минава под венчило. Едни разправяха, че щяла да се омъжва за единия, други — за другия. А нейните родители сякаш нарочно правеха всичко възможно да объркат народа. Вярно, в двореца лъскаха и тъкмяха всичко като за голямо тържество. А виконтът си поръча костюм от черно кадифе с голям буфан ръкав и буфан крачол. Само че и скитникът беше помолил да го закърпят на лакътя и на коляното и да поспретнат с чесалото горкото му муле. В църквата, за всеки случай, избърсаха всички свещници.

Памела каза, че няма да напусне гората преди началото на сватбеното шествие. С подробностите около чеиза се занимавах аз. Тя си уши бяла рокля с було и предълъг шлейф и си сплете венче и коланче от лавандулови стръкове. И тъй като от булото й хартисаха няколко метра, стъкми булчинска рокля за козата и булчинска рокличка за патицата, после хукна из гората и тича, следвана от своите животни, докато клоните не изпокъсаха цялото й було и шлейфът й не обра всички борови иглички и кестенови обвивки, дето съхнеха по пътеките.

Но нощта преди сватбата Памела изглеждаше умислена и леко притеснена. Седнала на едно голо хълмче, с шлейф, увит около стъпалата, и килнато венче от лавандула, беше облегнала брадичка на едната си ръка, оглеждаше горите наоколо и въздишаше.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)