Нашите предци [bg]

Дни и нощи бдяха над вуйчо ми, който се лашкаше между смъртта и живота. Една сутрин, докато гледаше това лице, което алена нишка преброждаше от челото до брадичката и продължаваше надолу, по шията, не друг, а дойката Себастиана забеляза:

— Ето, шавна.

Чертите на лицето на вуйчо ми се разбунтуваха, а докторът се разплака от щастие, че движението им минава от едната буза на другата.

Накрая Медардо отлепи очи, после устни, отначало изражението му беше безумно — едното око свъсено, другото жално, челото му тук намръщено, там ведро, устата се усмихваше в едното си ъгълче, в другото скърцаше със зъби. После постепенно всичко си върна симетрията.

Доктор Трелони каза:

— Излекуван е.

А Памела възкликна:

— Най-сетне съпруг, който всичко си има!

Така вуйчо ми Медардо пак стана цял човек — нито лош, нито добър, а смес от лошота и добрина, тоест на пръв поглед не много по-различен от онова, което си беше, преди да го разполовят. С тази разлика, че му остана опитът и на двете отново споени половини, затова сигурно бе много помъдрял. Животът му бе щастлив, децата му — много, а управлението — справедливо. И нашият бит се пооправи. Донякъде сякаш се надявахме, че като се възстанови виконтът, и за нас ще настанат времена на дивно щастие, но то е ясно, че един читав виконт не е гаранция за читав свят.

Оттам насетне Пиетрокиодо никога повече не строи бесилки, а само мелници. Трелони изостави блуждаещите огньове в полза на дребната шарка и червения вятър. Аз пък, посред всеобщия стремеж към завършеност, се усещах все по-тъжен и несъвършен. Понякога човек се чувства недовършен, а всъщност просто е млад.

Бях на прага на юношеството, а още се криех сред корените на големите дървета в гората, за да си фантазирам истории. Една борова игла се превръщаше за мен в рицар или дама, или шут — движех я пред очите си и се прехласвах в безкрайни разкази. След това ме досрамяваше от тези мои измишльотини и хуквах другаде.

После дойде денят, когато и доктор Трелони ме изостави. Една сутрин в нашия залив пристигнала флота от окичени с парадни знаменца кораби под английски флаг, които застанали на рейд. Цяла Тералба се изсипала на брега да ги види, с изключение на мене, аз не знаех. Фалшбордовете и мачтите били отрупани с моряци, които показвали ананаси и костенурки и разгръщали свитъци с крилати мисли, изписани по тях на латински и на английски. От квартердека, сред офицерите с триъгълни шапки и перуки, капитан Кук огледал брега с далекоглед и щом зърнал доктор Трелони, дал заповед да му предадат с флагчета следното съобщение: „Бързо идвайте на борда, докторе, не сме си довършили партията“.

Докторът се сбогувал с всички от Тералба и ни напуснал. Моряците запели химн, „О, Австралия!“, и докторът бил изтеглен на борда, възседнал бъчонка с киселяк. После корабите вдигнали котва.