Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 163
Перейти на страницу:

— И защо си откъснал главата на петела на баба Биджин, горката, дето тя друг си нямаше? Голямо момче стана, а акълът ти не дойде…

— Но защо на мен казваш, дойке? Нали знаеш, че не съм аз…

— Бре, не бил той! Я да видим: кой тогава?

— Аз, но…

— Аха! Така си и знаех!

— Но не аз, който съм тука..

— Като съм стара, значи съм изкуфяла, така ли? Когато чуя за някоя пакост, веднага познавам дали е от твоите. И си викам: на Медардо пръстето личи тука…

— Но бъркате!..

— Бъркам, а… Вие, младите, корите нас, старите, че бъркаме… А себе си гледате ли? Подарил си твойта патерица на стария Изидоро…

— Да, това наистина аз…

— И ще ми се хвали! А той с нея пребил жена си, милата…

— Но той каза, че едва се тътри заради подаграта…

— Престорил се е… А ти веднага му даваш патерицата… Ето нà — потрошил я е о гърба на жена си, а ти обикаляш с тоя чаталест кривак… Вятър те вее, това ти е бедата! Винаги такъв си бил! Ами бика на Бернардо, дето си го напил с ракия?…

— Не съм бил аз…

— Да бе, точно! Нали хората говорят — все той, все виконтът.

Многобройните посещения на Добряка в Гъбидол се дължаха — освен на синовната му преданост към дойката — на обстоятелството, че по това време се беше отдал и на грижи за бедните прокажени. Тъй като болестта не го ловеше (явно пак благодарение на тайнствените мехлеми на отшелниците), той обикаляше из селото и разпитваше подробно за нуждите на всекиго и никого не оставяше на мира, преди да е направил за него всичко възможно. Често, яхнал своето муле, сновеше между Гъбидол и къщичката на доктор Трелони, за да иска препоръки и церове. Докторът и сега не смееше да припари до прокажените, ала сякаш започваше, с посредничеството на добрия Медардо, да се интересува от тях.

Истината е, че планът на вуйчо ми беше по-амбициозен — той възнамеряваше да излекува не само телата на прокажените, но и техните души. Затова постоянно се вреше сред тях да ги поучава, пъхаше си носа в работите им, негодуваше и им опяваше. Прокажените не можеха да го понасят. Край на блажените разпуснати времена в Гъбидол. Покрай тоя неприятен тип, слаб като глист и щръкнал на единствения си крак, целият облечен в черно, превзет в държанието си и високопарен в думите, никой не можеше да прави каквото си ще, без после да го мъмрят публично, сред злорадството и подмятанията на останалите. Дори музиката, която той многократно порица като безсмислена, сладострастна и греховна, накрая им опротивя и техните странни инструменти прашасаха. Прокажените жени, лишени от стария си отдушник, гуляйджийството, ненадейно се озоваха насаме със своята болест и изкарваха по цели вечери в плач и безнадеждност.

— От двете половини добрата е по-лоша от гадната — започна да се дочува из Гъбидол.

Но не само сред прокажените възторгът от Добряка замря.

— Добре че онова гюлле само го е разполовило — говореха всички, — ако го беше пръснало на три, кой знае какво още щеше да ни дойде до главите.

Хугенотите сега вардеха на смени, за да се пазят и от него, който вече беше загубил всякакво приличие, та току се появяваше по никое време да се озърта колко чувала държат в хамбарите си и да натяква, че цените им са прекалено високи — нещо, което после разправяше наляво и надясно и им проваляше търговията.

Така се изнизваха дните в Тералба, а възприятията ни ставаха все по-безцветни и притъпени — чувствахме се като изгубени между тези еднакво нечовешки стремежи към зло и към добро.

X

Не минава лунна нощ, без в черните души като кълбо от змии да се сплетат куп пъклени мисли и без в състрадателните да разцъфтят лилиите на жертвоготовността и себеотдаването. Така двете Медардови половини веднъж се защурали сред чукарите на Тералба, разяждани от противоположни терзания. И след като всеки от тях взел своето решение, на сутринта предприел необходимото, за да го приведе в изпълнение.

Майката на Памела тръгна за вода, стъпи на една подвижна дъска и пропадна в кладенеца. Увисна на въжето и се развика:

— Помощ!

Тогава на фона на небето в отвора на кладенеца съзря силуета на Гадника, който рече:

— Исках само нещо да ви кажа. Ето какво: вашата дъщеря Памела често се движи в компанията на един разполовен скитник. Трябва да го принудите да се ожени за нея — вече я е злепоставил и ако е кавалер, да си поеме отговорностите. Това съм си наумил и точка, няма какво да ви обяснявам.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)