Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 163
Перейти на страницу:

След това Добряка посетил нивите им, изразил съчувствие заради оскъдния добив и се зарадвал, че ако не друго, годината поне е добра за ръжта.

— По колко я продавате? — попита.

— Три скуди за либра — каза Езекиил.

— Три скуди за либра? Та бедните в Тералба измират от глад, приятели мои, и не могат да си позволят дори шепа ръж. Нима не знаете, че градушката съсипа посевите им в долината и вие сте единствените, които могат да облекчат гладната участ на толкова много семейства?

— Знаем — казал Езекиил — и точно затова разчитаме на добри продажби…

— Но помислете само какво благодеяние ще е за онези несретници, ако намалите цената на ръжта… Помислете колко добро можете да сторите…

Старият Езекиил спрял пред Добряка и скръстил ръце, а останалите хугеноти последвали примера му.

— Да сториш добро, братко — казал, — не значи сам да си подбиеш цената.

Докато обикалял по нивите, Добряка виждал под палещото слънце да копаят стари хугеноти, кожа и кости.

— Прежълтял ми се виждате — казал на един дядо с толкова дълга брада, че му се завирала под сапа на мотиката, — как се чувствате?

— Като човек на седемдесет, който копае от десет чàса с една репена супа в търбуха.

— Това е братовчед ми Адам — вметнал Езекиил, — отличен работник.

— Ама вие трябва да си почивате и да се храните, какъвто сте възрастен! — започнал да нарежда Добряка, но Езекиил рязко го издърпал встрани.

— Всички тук си изкарваме хляба с пот на чело, братко — казал с тон, който не търпял възражение.

В началото, когато слязъл от мулето, Добряка настоял сам да си завърже добичето и помолил да му дадат торба зоб, та да се окопити то след нанагорнището. Езекиил и съпругата му се спогледали, защото според тях на такова муле му стигала стиска метлянка, но нали били в най-задушевната фаза от посрещането на госта — накарали да донесат зобта. Сега обаче старият Езекиил размислил и просто не можел да преглътне подобна кранта да му яде малкото останала зоб, затуй скришно от госта повикал Исав и му казал:

— Исаве, иди незабелязано при мулето, вземи му зобта и му дай нещо друго.

— Какво, сироп за кашлица?

— Царевични кочани, нахутени шушулки, каквото щеш.

Исав отишъл, откачил торбата от врата на мулето и отнесъл един къч, от който доста време след това накуцвал. За да не излезе съвсем на загуба, скрил зобта, да я продаде по-късно, и казал, че животното вече я е изяло.

Наближило залез слънце. Добряка бил с хугенотите посред нивите им и вече не знаели какво да си кажат.

— Ние имаме поне още час работа за вършене, гостенино — рекла жената на Езекиил.

— В такъв случай няма да ви преча.

— Върви си със здраве, гостенино.

И Добряка Медардо отново възседнал своето муле.

— Още един клетник, осакатен от войната — казала жената, когато той си тръгнал. — Колко много ги има в този край! Горкичките!

— Горкичките, вярно — съгласили се всички роднини.

— Глад и мор! — завикал пак старият Езекиил и се впуснал по нивите с размахани юмруци пред гледката тук и там на зле свършена работа или на поражения, нанесени от сушата. — Глад и мор!

IX

Сутрин често ходех в работилницата на Пиетрокиодо, за да гледам машините, които находчивият майстор твореше. Дърводелецът живееше във все по-тежки мъки и угризения, откакто Добряка взе да се отбива при него нощем, да го кори за зловещото предназначение на неговите изобретения и да го подканя да прави механизми, движени от добрина, а не от стръв за издевателства.

— Но що за машина да конструирам в такъв случай, господарю Медардо? — питал Пиетрокиодо.

— Чакай да ти обясня: можеш примерно… — и Добряка започвал да му описва съоръжението, което той щял да поръча, ако бил виконт на мястото на другата си половина, и онагледявал обяснението с оплетени чертежи.

Отначало на Пиетрокиодо му се струваше, че машината трябва да е нещо като орган, гигантски орган, чиито клавиши пораждат сладкозвучни мелодии, и тъкмо се накани да потърси подходяща дървесина за тръбите, когато от друг разговор с Добряка съвсем се обърка, защото се оказа, че желанието му май е през тръбите да минава не въздух, а брашно. Общо взето, хем трябвало да е орган, хем мелница, която да мели за бедните, хем, по възможност, и хлебарска пещ, в която да се пекат погачи. Добряка от ден на ден усъвършенстваше идеята си и пълнеше с чертежи десетки листове, но Пиетрокиодо не му смогваше на устрема, защото този орган-мелница-пещ трябваше и да помпа вода от кладенците, за да пести усилия на магаретата, да се придвижва на колела, за да обслужва много села, а в празнични дни да се понася из въздуха и с мрежи, спуснати наоколо — да лови пеперуди.

1 ... 21 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)