Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 163
Перейти на страницу:

У дърводелеца зрееше съмнението, че конструирането на добри машини е отвъд човешките възможности, докато единствените, които наистина са в състояние да работят практично и прецизно, са ешафодите и уредите за изтезание. И действително, в мига, в който Гадника излагаше пред Пиетрокиодо идеята за някой нов механизъм, на майстора веднага му хрумваше по какъв начин да го осъществи и запретваше ръкави, като всеки детайл му се струваше незаменим и идеален, а завършеният инструмент — шедьовър на техниката и на изобретателността.

Майсторът се кахъреше:

— Да не би тази лошотия, заради която ме бива само в жестоките машини, да иде от собствената ми душа? — но междувременно продължаваше да измисля, с усърдие и сръчност, все нови и нови мъчения.

Един ден го завàрих да се труди над някакъв странен ешафод, в който бяла бесилка обрамчваше стена от черно дърво, а въжето, също бяло, минаваше през две дупки в стената, точно в частта с клупа.

— Какъв е този механизъм, майсторе? — попитах го аз.

— Бесилка за бесене в профил — отвърна.

— И за кого сте я конструирали?

— За един човек, който е и съдник, и подсъдим. С половината си глава ще осъди себе си на смъртно наказание, а с другата половина ще нахлузи примката и ще отрони сетния си дъх. Де да можеше да сбърка и да ги размени.

Разбрах, че Гадника, обезпокоен от растящата популярност на добрата си половина, е решил да я премахне възможно най-скоро.

И наистина — излезе, че е извикал стражарите си и им е казал:

— Един злотворен скитник от прекалено отдавна вече безчинства из нашите земи и сее раздор. До утре да сте хванали размирника и да сте го ликвидирали.

— На вашите заповеди, господарю — рекли стражарите и си отишли.

Но нали бил едноок, Гадника не забелязал, че като му отговорили, си смигнали.

Тук трябва да уточним, че по това време срещу виконта се готвел дворцов преврат и стражарите също били сред заговорниците. Идеята била да се свали от власт и да се хвърли в тъмницата настоящият половин виконт и замъкът и титлата му да се предадат на другата половина. Тя обаче още нищо не знаела. И през нощта в плевнята, където живеела, се събудила обградена от стражари.

— Не се плашете — казал началникът на стражарите, — виконтът ни прати да ви убием, но на нас ни е додеяло от жестоката му тирания и решихме да убием него, а вас да възкачим на мястото му.

— Какво говорите? Да не сте го направили? Тоест — да не сте убили виконта?

— Засега не, но утре сутрин — непременно.

— О, слава Богу! Недейте, не си цапайте ръцете с още кръв, твърде много се проля вече. Какво добро ще донесе една нова власт, родена от престъпление?

— Ами хубаво — ще го затворим в кулата и готово.

— Не посягайте нито на него, нито на когото и да било, заклевам ви! И на мен не ми дават мира беззаконията на виконта, но няма друго противодействие, освен да му дадем добър пример, като покажем възпитание и благородство.

— Тогава ще се наложи да убием вас, господарю.

— А, не! Нали ви казах, че не е нужно никого да убивате.

— Но как? Ако не се отървем от виконта, трябва да му се подчиняваме.

— Вземете това шишенце. В него има няколко унции, последните, които ми остават, от помадата, с която отшелниците от Бохемия ме излекуваха и която досега ми беше от безценна помощ, когато времето се развали и огромната рана почне да боли. Занесете го на виконта и му кажете само: това е подарък от оня, който знае какво е жилите ти да завършват със запушалки.

Стражарите отишли при виконта с шишенцето, а виконтът ги пратил на смърт. За да спасят стражарите, останалите метежници решили да вдигнат бунта. Оказаха се толкова несръчни, че заговорът бе разкрит и удавен в кръв. Добряка занесе цветя на гробовете им и изказа съболезнования на вдовици и сираци.

Единственият, който така и не се впечатли от добрината на Добряка, беше старата Себастиана. Поел на някое от неуморните си начинания, Добряка често се отбиваше на гости в колибата на дойката — винаги ласкав и внимателен. А тя неизменно му дръпваше конско. Дали защото майчинската любов не подбира, дали защото старостта започваше да й размътва главата, но дойката нехаеше, че Медардо всъщност е разполовен: тя се караше на едната половина за злодеянията на другата, даваше на едната съвети, която само другата можеше да последва, и така нататък.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)