Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Малфурион беше научил пътя към Смарагдовия сън от Ценариус и го бе използвал, за да влезе в двореца точно преди битката си с лорд Ксавиус. От онази паметна случка насам обаче младият друид се страхуваше да се върне там, защото смътните му спомени за последствията още го тормозеха. Ако учителят му не го беше намерил почти случайно, щеше да се носи из Съня до края на вечността.
Ценариус видя напрежението му.
— Не трябва да се страхуваш отново да бродиш из него, синко, но сега не му е времето. Има обаче други части от обучението ти, които са изостанали, и затова избрах този кратък момент на отдих, за да дойда при теб.
— Кратък момент на отдих? Какво имаш предвид?
— Другите все още са разделени в мненията си какво да сторят относно демоните. Ние със сигурност ще се борим с тях, но все пак сме създания с различни сфери на сила. Трудно ни е да работим в хармония, защото всички си мислим, че най-добре знаем кой е най-подходящият път на действие.
Тези новини по никакъв начин не спомогнаха за потушаване на несигурността на Малфурион. Не само, че драконите не бяха демонстрирали никакво намерение да се включат в битката с Пламтящия легион, но сега и полубоговете, защитниците на природата, не можеха да се разберат как да действат. Явно наистина всичко зависеше от нощните елфи… и най-вероятно по-специално от Малфурион и неговите спътници.
— Времето ни заедно няма да бъде дълго. Има няколко неща, на които бързо трябва да се опитам да те науча. Ще ни е нужен целият ден…
— Изключено! — изстреля капитан Шадоусонг, с което явно изненада и самия себе си. — Заповедите ми са…
Горското божество се придвижи към войника с благосклонна усмивка. Лицето на Джарод пребледня, когато Ценариус се извиси над него.
— Той ще бъде защитен, докато е с мен, и ще се върне, когато командирът ви има нужда от него, Джарод Шадоусонг. Няма да ти се наложи да кръшкаш от задълженията си.
Офицерът затвори уста, очевидно втрещен, че изобщо е посмял да прекъсне Ценариус.
— Върни се към другите си задължения. Аз ще се погрижа Малфурион да се прибере жив и здрав.
Друидът се чувстваше така, все едно другите двама говореха за дете, но Джарод явно имаше нужда да чуе точно тези думи от полубога. Той кимна на Ценариус, но в последния миг превърна кимането в поклон.
— Както кажете, господарю.
— Аз не съм твой господар, елфе. Аз съм само и единствено Ценариус! Върви си с благословията ми!
Капитанът хвърли още един възхитен поглед към Малфурион и учителя му, а после обърна саблезъба си и се понесе към армията на нощните елфи.
Ценариус погледна ученика си.
— А сега, теро’шан, трябва наистина да започваме. — Всякаква добронамереност и благост изчезнаха от лицето на божеството. — Страхувам се, че ще ни е необходимо цялото ни познание, ако искаме да спасим света си от демоните…
В същия миг друго същество, което вярваше, че ще им е нужно всичко, което могат да съберат, за да победят Пламтящия легион, се носеше над кралството на драконите и търсеше високите планински върхове, където видът му правеше домовете си.
Кориалстраз използва дългия полет, за да обмисли много неща. Тишината, идваща откъм братята му, бе едно от тях. Драконите бяха затворени, но той никога не се беше сблъсквал с пълно мълчание. Никой не отвръщаше на зова му, дори любимата му съпруга Алекстраза.
Това го караше да мисли за демоните. Не можеше да повярва, че те са успели да атакуват и унищожат драконите, но липсата на комуникация поддържаше този страх жив. Почти му се искаше Крас да е с него, защото тогава поне щеше да има още един червен дракон, с когото да споделя мислите си.
Но самият Крас представляваше отделна тема за размисъл. Кориалстраз отхвърляше все повече и повече възможни теории относно енигматичния дракон, на чиито думи Алекстраза обръщаше специално внимание. Тя се държеше с него така, сякаш той бе един от нейните консорти или е бил такъв. Но това не можеше да бъде… освен…
„Не… невъзможно е — помисли летящият бегемот. — Твърде е невероятно…“
Но пък това би обяснило толкова много.
Той щеше да поговори с Алекстраза за тези си размисли. Кориалстраз се снижи и се насочи към познатата, обгърната в мъгли планина. За разлика от друг път, сега нямаше стражи, които да наблюдават външния свят. Още един злокобен знак.
Огромният червен дракон се спусна към високия отвор на пещерата, използван за един от главните входове към обиталището. Когато се приземи, той се огледа наоколо, търсейки знак от другарите си, но мястото беше мъртвешки тихо.