Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Варсако! — разнесе се гласът на египтянина отгоре.
— Капитане? — тутакси отвърна надзирателят.
— Продължи с предишния курс и скорост.
— Слушам.
Ханон и Суниатон бяха забравени, докато Варсако крещеше заповеди на гребците от десния борд. Робите напрегнаха мишци и загребаха назад, докато надзирателят не им даде знак да спрат. Човекът на пътеката веднага започна да припява, налагайки постоянен ритъм.
След като приключи със задълженията си, Варсако се върна. Гледаше хищно, различно отпреди малко.
— Хубаво момче си — каза той и прокара късите си дебели пръсти по ръката на Ханон. После бръкна под туниката му и го ощипа по зърното. Ханон потръпна и опита да се дръпне, но го държаха от двете страни и нямаше къде да избяга. — Аз обаче предпочитам такива с малко повече месо по кокалите — продължи Варсако, обърна се към Суниатон и грубо стисна задника му. Суниатон се извърна, но държащите го пирати го хванаха по-здраво. — Я виж, пострадал си. — Варсако докосна все още кървящото ухо на Суниатон и за ужас на Ханон облиза кръвта от пръста си.
Суниатон изплака от страх.
— Остави го на мира, курвенски сине — изрева Ханон, като се мъчеше да се отскубне от държащите го мъже.
— Или какво? — подигравателно му отвърна Варсако. Изведнъж гласът му стана суров. — Аз съм господарят под палубата. И правя каквото си искам. Отведете го там!
Сълзи на ярост се стичаха по бузите на Ханон, докато гледаше как завличат приятеля му до голям дървен блок при носа. Повърхността му, горе-долу с ширината на човешко тяло, беше покрита с тъмни петна, а в ъглите му на нивото на пода имаше тежки железни букаи. Пиратите развързаха Суниатон и го проснаха по корем върху блока. Той риташе и се гърчеше, но не можеше да се отскубне. Миг по-късно оковите щракнаха около китките и глезените му.
Варсако застана зад него и когато осъзна какво предстои, Суниатон запищя. Виковете му се усилиха, когато надзирателят взе подадения му нож и сряза бричовете му от кръста до чатала. Направи същото и с препаската му, като се изсмя, когато върхът на ножа убоде плътта и накара младежа да изстене от болка. Накрая надзирателят захвърли срязания плат и лицето му се изкриви от похот.
— Чудесно!
— Не! — изкрещя Суниатон.
Това беше повече, отколкото Ханон можеше да понесе. Събрал всичките си останали сили, той започна да се върти и дърпа като див кон. Увлечени от спектакъла, двамата държащи го мъже бяха хванати неподготвени и го изпуснаха. Той се втурна към Варсако. Широкият гръб на надзирателя беше обърнат към него и той беше зает да разкопчава колана на кожената си пола. Тя падна на пода и той въздъхна доволно и се наведе, за да удовлетвори долната си похот.
Задъхан от ярост, Ханон направи единственото, за което можеше да се сети. Вдигна десния си крак и го заби между бедрата на Варсако. Чу се мляскащ звук, когато носът на сандала му срещна меката плът на висящите топки. С пронизителен писък Варсако рухна на пода. Ханон изръмжа от удоволствие.
— Хареса ли ти? — изрева той и с всички сили заби подкованата подметка на сандала си отстрани на главата му. Успя да го изрита още няколко пъти, преди мъжете, които го бяха държали, да стигнат до него. Ханон видя как единият вдига меча си. Обърна се тромаво, защото ръцете му бяха още вързани, но не успя да избегне удара. Пред очите му блеснаха звезди, когато дръжката се стовари върху тила му. Коленете му се подгънаха и той политна напред и падна върху Варсако, който лежеше почти в безсъзнание. Последва порой удари и всичко потъна в мрак.
— Събуди се!
Ханон усети как някой го побутва по гърба. Бавно дойде на себе си. Лежеше на една страна, все още вързан като кокошка, която ще сложат в тенджерата. Цялото тяло го болеше. Главата, коремът и слабините му очевидно бяха получили специално отношение. Дишането беше същинска агония и Ханон заподозря, че има две-три пукнати ребра. Усещаше вкуса на кръв в устата си и внимателно провери с език дали всичките му зъби са си на мястото. Бяха, за щастие, макар че два се клатеха, а горната му устна беше сцепена и подута.
Отново го смушкаха.
— Ханон! Аз съм, Суниатон.
Най-сетне погледът му се фокусира върху приятеля му, който лежеше само на стъпка-две от него. За негова изненада двамата се намираха на предната палуба под навеса. Сами, доколкото можеше да определи.
— Беше в безсъзнание часове — загрижено каза Суниатон.
Ханон осъзна, че е доста по-хладно. През процепа между парапета и навеса видя, че небето е станало оранжево. Наближаваше залез-слънце.