Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Как го е нарекъл?
Тя се усмихна сухо.
— Каза, че е безскрупулен и подкупен политик и долен спекулант — тя погледна към Кварт, за да види реакцията му, — ако си спомням добре.
— Такива неща ли говори обикновено на проповедите си?
— Само когато наистина побеснее. — Грис Марсала се замисли. — Май напоследък му се случва твърде често. Говори за търговците в храма и други подобни.
— Търговците — повтори Кварт.
— Да. Между другото.
— Не е лошо — каза Кварт. — Изглежда нашият отец Феро знае как да си намира приятели.
— Той има приятели — възрази тя. Ритна една капачка от шише и загледа как се търкаля. — Има и енориашите си. Добри хора, които идват тук да се молят и се нуждаят от него. Не бива да го съдите по това, което току-що видяхте.
Внезапната й разгорещеност я подмлади. Кварт поклати глава, притеснен.
— Не съм тук, за да съдя. — Той се обърна и погледна към ризницата, за да не среща погледа й. — Други са онези, които правят това.
— Разбира се. — Тя спря пред него, бръкнала в джобовете си. Не му хареса начинът, по който го наблюдаваше. — Вие сте от онези хора, които пишат докладите си и после си измиват ръцете от цялата работа, нали? Вие просто отвеждате хората при претора и това е всичко. Други са онези, които казват „Разпий го!“.
— Нямах представа, че така добре познавате Евангелието.
— От много други неща също нямате представа.
Смутен, свещеникът пристъпваше от крак на крак. После приглади с ръка посивялата си коса. Работникът беше спрял работа и се облягаше на лопатата си, втренчил поглед в тях. Беше млад и носеше стари работни дрехи, покрити с гипс.
— Всичко, което се опитвам да направя — каза Кварт, — е да се убедя, че разследването ми е щателно.
Все още с лице към него, Грис Марсала поклати глава.
— Не, не е така — каза тя и сините й очи го пронизаха. — Отец Приамо беше прав: вие сте дошъл да се убедите, че екзекуцията ще бъде бърза.
— Така ли каза той?
— Да. Когато архиепископът го уведоми за идването ви.
Кварт погледна над рамото на жената. Виждаше един прозорец с решетка, на която висяха саксии с мушкато и клетка с канарче.
— Просто искам да помогна — каза той с равен глас, който му се стори чужд. В този момент църковната камбана заби и канарчето запя, доволно от акомпанимента.
Задачата нямаше да бъде никак лесна.
III
Единадесетте бара в Триана
Трябва да сечеш, да сечеш и отново да сечеш. Трябва да
поваляш дърветата без милост, докато редовете им не
бъдат прочистени и гората не оздравее.