Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Боя се, че с нея се случва нещо ужасно — сподели девойката с дългата черна плитка. — А се намира тъй далеч от мен!
По-възрастната й събеседничка отново приседна до нея.
— Мога ли да ти предложа един съвет? — попита тя.
Мишани не беше свикнала Асара да се държи толкова приятелски, ала въпреки това не видя причина да откаже.
— Чуй какво ще ти каже един човек, който е на този свят от доста по-дълго време от теб — започна съпругата на Реки. — Недей да търсиш винаги причина и следствие. Думите на майка ти може и да не изразяват чувствата й точно по този начин, както си мислиш. Прости ми, че ти казвам това, ала не можеш да й помогнеш. Тя е съпругата на най-страшния човек в Сарамир. Ти не си в състояние да сториш нищо.
— Точно защото не мога да направя нищо, мога само да се тревожа — отвърна Мишани. — Но ти си права. Може би се притеснявам напразно.
Асара щеше да каже още нещо, когато чуха приближаващи се стъпки от ботуши и гласове, огласяващи завръщането на стражите и водачите, които прекосяваха планините заедно с тях.
— Бъди в добро настроение — каза Различната жена на Мишани, докато се изправяше. — След няколко седмици ще се видиш с приятелите си. Това не е ли нещо хубаво, което да чакаш с нетърпение? — добави тя и се отправи да посрещне мъжете.
Дребничката й събеседничка се загледа след нея. Не вярваше на нищо от това, което й беше казала Асара; готовността, с която се бе отправила на това пътешествие, само караше Мишани да се чуди каква ли работа имаше на запад. От онова, което знаеше за миналото на настоящата съпруга на Реки, тя имаше неприятното предчувствие, че щеше да е свързана с Кайку.
Седма глава
Вечерният час в Аксками бе прогласен от пронизителен вой, който се разнесе от Императорската цитадела и сякаш стържеше по зъбите и оголваше нервите. Източникът на кошмарния звук бе обект на всевъзможни мрачни догадки и предположения от страна на жителите на престолния град. Някои казваха, че това е писъкът на изтезаван дух, затворен от Чаросплетниците в една от кулите; други твърдяха, че е някакво пъклено изобретение, с което пробуждаха Различните зверове от съня им и после ги призоваваше обратно по изгрев слънце. Каквато и да беше истината обаче, нямаше никакво съмнение, че сигналът бе проектиран да всява неописуем страх. След прозвучаването му всеки, който се намираше на улицата и не беше черностражник, вещер или Възел, биваше убит. Човек не можеше да преговаря с Различните хищници, нито да ги моли за милост — щом забележеха някого, те мигом се нахвърляха отгоре му и го разкъсваха на парчета.
Джуто затегна връзките на ботушите си и вдигна поглед към другите, които чакаха до вратата. Изглеждаха притеснени. Дори Лон имаше изнервен вид, макар че идеята да се отправят на тази разузнавателна експедиция беше негова — все пак той бе този, който се бе сдобил с ценна за бунтовниците информация. Едрият мъж с бръснатата глава си помисли, че сега другарят му сигурно се разкайваше, задето не бе държал езика си зад зъбите. Изключение от всеобщото настроение правеше единствено Номору. Тя се бе привела до едната стена и проверяваше пушката, която беше взела, като от време на време хвърляше навъсени погледи към останалите. Новодошлите не можеха да вкарат оръжия в града, ето защо бяха принудени да използват пушките, които им даде Джуто. Разузнавачката не бе никак доволна от този факт.
Здравенякът се изправи и огледа разнородната групичка. Всемогъщи богове, добре, че поне му плащаха добре за това. Патриотизъм, освобождение, революция — това бяха празни думички за залъгване на глупаците. На него му трябваха мангизи, за да оцелее в тези тежки времена, и ако имаше нещо, което силите на Империята да имаха в излишък, това бяха парите. Като един от най-добрите им информатори в Аксками, той изискваше своя дял от тяхното богатство. За съжаление понякога трябваше да рискува главата си заради сътрудничеството с бунтовниците, ала такива бяха правилата на играта.
Те изчакаха и последните остатъци от светлината на Нуки да се скрият зад хоризонта, и вечерта спусна своя покров над престолния град. Увисналият над Аксками димен облак закриваше небето и правеше мрака още по-гъст. На улиците цареше гробна тишина. Не се чуваха никакви стъпки, никакви проскърцвания на каруци, никакви гласове. Столицата се бе превърнала в крипта.
За да наруши потискащата тишина, Джуто предложи Лон да запознае жените със сведенията, които бе открил.