Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)
- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература (1938–1944 г.)». Краткое содержание книги:
Ст. Влахов-Мицов правилно отбелязва, че „сякаш въоръжения отпор, който англичани и американци настояваха България да окаже на Хитлер, не би обслужил пък техните цели. Пълно разорение срещу едно голо «мерси» от страна на Запада — само луди хора можеха да искат това.“230 Унгария е първата страна, както пише К. Гърдев, която без натиск, а дори сама желае да се присъедини към Тристранния пакт. На 20 ноември тя официално става член на пакта. След Унгария се присъединяват Румъния и Словакия.231 На 12 ноември Вячеслав Молотов е на посещение при Хитлер и изразява желание СССР да даде гаранции на България, подобни на тези, които Германия е дала на Румъния и където от началото на октомври са настанени нацистки военни части. Хитлер запитва дали българският цар е поискал подобни гаранции, както това са сторили румънските ръководители. След срещата в Берхтесгаден между Борис и Хитлер, на 19 ноември българският пълномощен министър в Москва Стаменов разговаря с Деканозов и Молотов, като най-общо съветските представители се интересуват дали България е приела нечии гаранции и съобщават, че СССР също би искал да гарантира България. Молотов казва, че при посещението си в Берлин са му намекнали, че някои държави ще се присъединят към Тристранния пакт. На Стаменов е направено предложение за сключване на пакт за взаимопомощ. Година по-рано подобно предложение е отказано от тогавашния министър-председател и министър на външните работи Г. Кьосеиванов, който заявява, че още не е дошло времето за сключване на такъв пакт. Според Деканозов — заместника на Молотов, сега е настъпил подходящият момент за сключване на пакт. През лятото на 1940 г. такива пактове се сключват и с Прибалтийските републики, а след това те са анексирани от СССР. Като се има предвид какъв е режимът в Москва, който не търпи монархическа форма на управление, а също така и страха от балтизация на България, логично е категоричното решение за отказ, възприето от царя, министър-председателя Б. Филов и министрите Ив. Попов, Т. Даскалов и П. Габровски.
На 23 ноември Попов изпраща отговор на Стаменов, в който се казва, че България не се чувства застрашена и не са необходими гаранции, като съобщава, че страната е поканена да влезе в Тристранния пакт и в момента проучва това предложение.232 На 25 ноември главният секретар на Народния комисариат на външните работи А. Соболев е в София. Той предлага на Ив. Попов пакт за взаимопомощ между Съветския съюз и България. Съветският пратеник се среща и с министър-председателя, и с царя. Пактът, който предлага СССР, включва всякаква помощ, в това число и въоръжена.233 В разговор между Стаменов и Молотов на 26 ноември, последният заявява, че в Берлин говорил за гаранции спрямо България, защото там само такъв език разбирали. По принцип става дума за договор за взаимопомощ.234 Според Н. Генчев царят, Филов и Попов още при първите индикации за това, че СССР ще предложи на България пакт, се събират и решават по принцип да откажат неговото подписване. Въпреки че Съветският съюз предлага разрешаването на проблемите не само със Западна Тракия, но и с Източна, като за Западните покрайнини нищо не се казва. Съветите са готови да оттеглят клаузата за военна помощ от България към СССР. Според тях не е пречка и това, че България води преговори за присъединяване към Тристранния пакт, дори се казва, че и самият Съветски съюз може да влезе в този пакт. България отхвърля окончателно предложението на 8 и на 9 декември, когато Попов изпраща две телеграми, съответно до Драганов и до Стаменов.235 На 23 ноември българският пълномощен министър в Москва уведомява правителството, че съветският дипломат А. Соболев ще отлети на следния ден за Румъния, минавайки през България. Това му е съобщил лично Молотов, като се е извинил, че не му е било възможно да го уведоми навреме. И. Димитров пише: „Тъй като Соболев пътуваше непоканен, излизаше, че просто се отбива в българската столица на път за Румъния. В действителност целта му беше София.“236 На 24 ноември в София пристига съветският дипломат Аркадий Соболев, който има за цел да връчи проектоспоразумението между Москва и София. На следния ден комунистите разгласяват текста на пакта и започва движение в негова защита. „Единствената реална последица от него е широкото движение в подкрепа на предложения пакт, което свидетелства за обществените настроения срещу присъединяването на България към Тристранния пакт и за влиянието, което неутралният все още Съветски съюз има сред не малка част от народа.“237
230
Влахов-Мицов, С. Владетели в примка. 1992, с. 188.
231
Гърдев, К. България и Унгария 1923–1941 г. С., 1988, с. 142.
232
Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 44–46.
233
Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 387.
234
Пак там, с. 390.
235
Пак там, с. 391–392.
236
Димитров, И. Миналото като пролог. Исторически очерци. С., 1993, с. 163.
237
Димитров, И. Между Мюнхен и Потсдам. С., 1998, с. 50.