Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Рейвън знаеше какво точно бе предизвикало гнева на Уолдо и недоумяваше какво бе накарало Дрейк да върже нейния воал на копието си. Напълно съзнаваше, че с това Дрейк иска да нанесе оскърбление на Уолдо и че брат му ще се почувства длъжен да отговори, както се полага. Знаеше ли Дрейк, че очебийното му оскърбление ще доведе до използването на истински оръжия вместо затъпени? Съмняваше се.
Внезапно настроението на тълпата се смени, сякаш всички искаха това да свърши бързо, без повече да се пролива кръв. Рейвън следеше с все по-нарастващо одобрение умелата атака на Дрейк, докато той отблъскваше Уолдо, нанасяйки неспирни удари, а в същото време успешно избягваше контраатаките на противника си. Рейвън знаеше, че и двамата си нанасят ужасно силни удари, но те, изглежда, не усещаха болката.
Двубоят продължаваше, макар да беше ясно, че умението на Черния рицар далеч надминава това на Уолдо и че Дрейк просто си играе с другия, преди да го победи. После, преди зрителите да разберат какво точно става, мечът на Уолдо отхвръкна във въздуха, а острието на Дрейк опря в уязвимото място на гърлото на Уолдо, незащитено нито от шлема, нито от нагръдника.
Тълпата се изправи на крака и обяви Черния рицар за победител. След това херолдът излезе и провъзгласи това, което зрителите вече знаеха. Кесията, славата и един сандък, пълен със злато и други ценности, взети като откуп от рицарите, победени в предишните дни, се падаха на Черния рицар. Някои воини щяха да се върнат у дома си без пукната пара и победени, но Черният рицар бе събрал забележително богатство.
Забравиха за Уолдо и мъже и жени се изсипаха на състезателното поле, за да поздравят Дрейк. Рейвън обаче се въздържа. Не искаше още да предизвиква гнева на Уолдо. Тя напусна бързо павилиона. Трябваше й време да помисли, да измисли план как да избяга от този омразен брак. Довечера всички щяха да се съберат на банкета. Залата щеше да бъде препълнена и шумна. Може би ще успее да се измъкне след вечеря и сама да се добере до Шотландия. Не знаеше дали ще успее, но искаше да опита. Знаеше със сигурност едно — ако е още тук утре сутринта, ще бъде принудена да се омъжи за Уолдо ъф Еър.
Дрейк потърси с поглед Рейвън в павилиона и зърна как се измъква бързо оттам. Не очакваше тя да дойде да го поздрави, не и след като бе пренебрегнал молбата й за помощ, но поради някаква необяснима причина му се искаше тя да признае умението и постиженията му на състезателното поле. След като се освободи от пощурелите почитатели, Дрейк се върна в палатката си. Смяташе да си вземе наградите и да си тръгне веднага, но нещо го накара да остане за утрешната сватба.
5
Банкетът тази вечер бе в чест на Дрейк. Като победител той седна на главната маса от дясната страна на Дъф. Рейвън седна отляво на брат си, а Уолдо се беше разплул от другата й страна, лицето му беше потъмняло и замислено. Гостите, благородници и техните съпруги, които бях поканени да вечерят с Дрейк на главната маса, оживено разговаряха помежду си.
Дрейк правеше съзнателни усилия да не забелязва Рейвън, но въпреки това погледът му все по-често се стрелваше към нея. Спомняше си колко меко и податливо бе тялото й под неговото, как го бе привлякла нейната женственост, когато бе пъхнал ръка между бедрата й. Искаше му се да я бе взел тогава на пода на палатката си, да беше задоволил пламналата си страст. Може би така щеше да я изтрие от мислите и от тялото си.
Дъф се наведе да му каже нещо и той с нежелание насочи мислите си към по-безопасни територии.
— Днешният празник е нищо в сравнение с утрешното сватбено тържество — започна да се хвали Дъф. — Рейвън е единствената ми сестра сега, след като Дария умря, а Уолдо ми е най-добрият приятел. Не съм се стискал за разноските. На другия ден двамата ще тръгнат за Еър, и тогава ще остана сам.
— Не се ли страхуваш за безопасността на Рейвън? — запита Дрейк с нарочно равнодушен тон. — Разбрах, че Дария е умряла при неизяснени обстоятелства.
Дъф, толкова светъл, колкото Дрейк беше тъмен, се докачи.
— Това са само злобни клюки. Дария умря от стомашна болест. Никога не е била много яка.
— Доколкото си спомням, Дария имаше превъзходно здраве — апострофира го Дрейк.
— Беше толкова отдавна — каза Дъф, свивайки рамене. — Ти искаше Дария, нали? Да, спомням си. Щяхте да избягате двамата, но татко разбра, и те изгони от замъка. Смятай се за щастливец, Дрейк. Ако се беше оженил за Дария, нямаше да спечелиш нито слава, нито име.