- Автор: Димитров Димитър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Антъни Ламбърт 1958–1960
Антъни Линкън 1960–1963)
На Запад изглежда масово се смята, че е погрешно да се прави нещо, което повишава самомнението на едно комунистическо правителство, че те трябва да бъдат третирани като парии и с презрението, което заслужават. Аз съм убеден, че това е погрешно. Естествено, ние не можем да одобряваме тяхната политика — те дори и не очакват това от нас. Но за да имаме изобщо някакво влияние върху българите, трябва поне да създаваме впечатление, че ги третираме като чувствителни същества. Мъдрото отношение към тази страна определено е това което ще накара самите българи да видят разликата между свободно и независимо общество, каквото те би трябвало да бъдат, и сателитното, каквото са. За постигането на целта няма да помогне, ако им пратим ангел с огнена сабя. Те трябва да бъдат положително насърчавани. Не трябва да забравяме, че ние имаме съюзник в остатъците от „буржоазна“ култура в тази страна.
Антъни Ламбърт завършва доклада си с известно лично отклонение.
Аз и моята съпруга многократно виждахме, че за всички тези — и съм изненадан колко много са те — които имат либерални идеи, Великобритания и Западът изобщо, предлагат единствения лъч на надежда на тъмния хоризонт.
Един образован българин на средна възраст ще издържи на бедност и интелектуално, дори физическо ограничение с учудващ стоицизъм. Но мисълта за бъдещето, което очаква неговите деца, го изпълва с отчаяние. За хората в такава тъжна ситуация и най-малката възможност да отидат в чужбина, всеки контакт с легацията, мисълта, че не сме ги забравили или че можем понякога да им създадем допир с външния свят, всяко подобно нещо в техните очи е като добро дело в един лош свят. Както един смелчак написа в „книгата за предложения“ на изложбата на Хенри Мур: „Най-после глътка свеж въздух!“
Сблъскването с тази реалност е вълнуващо и на моменти силно травматизиращо преживяване. Всичко това остави в съзнанието ми две мисли: „Дълбоко съм благодарен, че не съм българин“ и „Не мога да си представя, че някой нормален човек може да си тръгне марксист от България след престой от няколко дни“. Дори малката ми дъщеря, която е на 10 години, като чу, че отиваме в Тунис, се зарадва, че това не е друга комунистическа страна.
На 5 юли 1960 г. служителят на Форин офис, Джеймс Рийв, добавя свой коментар към доклада на Антъни Ламбърт.
Споделям, гледището на г-н Ламбърт, че ако в България стане промяна, тя ще е еволюционна, а не революционна. Аз обаче бих оспорил неговото мнение, че съдбата на България е поставена на везните и може да бъде решена през следващите няколко години. В дългосрочна перспектива България, както и другите сателити, може (в зависимост от съветската политика) или да стане част от някаква политическа конфедерация на Съветския блок, или да се развие като една квазинезависима държава. Мисля обаче, че не е изключено статутът на България да си остане повече или по-малко същият през следващите десетина години.
АПАТИЯ И МРАЧНИ ПРЕДЧУВСТВИЯ
АНТЪНИ ЛИНКЪН
пълномощен министър в София
1960–1963
Антъни Хендли Линкън е роден на 2 януари 1911 г. Започва работа във Форин офис през 1942 г. От 1947 до 1950 г. е в посолството в Буенос Айрес. Между 1952 и 1955 г. е заместник-генерален секретар на Съвета на Европа. Шарже д’афер в Копенхаген 1956–57 г. Посланик в Лаос 1958–60 г. Пълномощен министър в София от 12 август 1960 г.
На 16 ноември 1960 г. Антъни Линкън изпраща до външния министър, лорд Хюм, доклад с първите си впечатления от България.
При пристигането си намерих София потънала в августовски сън и rentree7 не беше завършено до края на септември. Вътрешната политическа сцена беше безжизнена и си остана такава. Пресата надлежно регистрираше международните събития с одобрение или възмущение, в зависимост от изискванията на идеологията и руската връзка.
Едно от най-първите неща, които правят впечатление на представители на некомунистически страни, е трудността да се получи достоверна информация. Това трябва да е нещо общо, но то се отразява на нашата работа и на нашата полезност. Не беше лесно да се получи информация и в предишната страна, в която служих, но там природата и изостаналостта — теренът и липсата на комуникации — бяха препятствията, а не затвореността на лаоското правителство и на народа. Комуникациите в България са чудесни и има много вестници и добра радиоразпръсквателна система. Тук страшните прегради, с които комунистическият режим пази всевъзможна информация от очите и ушите на хора като нас, се охраняват от хора, които по темперамент и по исторически причини са станали необикновено потайни и подозрителни.
7
Завръщане (след лятна ваканция) (фр.) — б. а.