Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Ермиар, нима мислиш, че ако има война, тя няма да стигне до Карпонили? Повярвай ми, по-тежко ми е да те изпратя там, отколкото да си тук, където мога да те предпазя.
Ермиар не бе погледнал на нещата от тази им страна. Струваше му се, че Иртхитюин го изпраща в планината, за да го отдалечи от битките. Но явно имаше нещо, което го караше да мисли, че и манастирът няма да бъде пощаден от предстоящата война.
— Нима допускаш, че Бакуриан може да стигне до манастира? — не се стърпя да не попита Ермиар.
— Не знам докъде ще стигне, сине — отговори му кан-предводителят. — Това, в което съм сигурен обаче е, че главните цели на Бакуриан ще бъдат столицата Истрос и манастирът на Живото Дърво. Всеки, тръгнал на война с Биляра, би се целил в тези две места.
Ермиар поклати глава.
— Това е безспорно, но Уголия не може да ни победи. Твърде слаби са.
— Надявам се да си прав. Но ако не си и ако Бакуриан стигне до манастира, ще се озовеш на едно от най-опасните места, Ермиар. Предполагам, че това те задоволява.
В тона на Иртхитюин се долови насмешка, но Ермиар не я забеляза. Напротив, вече не му се струваше толкова лошо да замине за планините Карпонили.
Постепенно двамата заговориха за здравето на Андала, за отминалата сватба и други всекидневни неща. Когато разговорът се изчерпи, Иртхитюин не се поколеба да даде недвусмислен знак на Ермиар, че е време да си върви. Но преди синът му да напусне кабинета, Иртхитюин отново напомни за главната тема на разговора им:
— Избери си десетима от войниците на „сивия вълк“, които да те придружат до Карпонили. След три дена заминавате.
Когато се раздели с баща си, Ермиар тръгна към покоите на Деница и Вихтун. Оставаха му само три дни, да се опита да вразуми сестра си.
Бакуриан, младият предводител на Уголия, се изкачи на близкия хълм. Бе сравнително нисък на ръст, слаб и леко прегърбен. Лицето му се открояваше като красиво и волево. Очите му, черни и дълбоки, сякаш горяха върху бледата кожа. Докъдето стигаше погледът му, се простираше лагерът на огромната уголска войска. Почти всички шатри вече бяха издигнати. Войниците се събираха на групи, палеха огньове и с оживени разговори около тях изчакваха времето, когато набучените на дълги шишове пилета щяха да са готови за ядене. До ушите му достигаше шумът от гласовете, смеховете им и дрънченето на мечовете. Кълбетата бледнееха, преди нощта да покрие земята и да открои ярката им светлина. Слънцето в ярки червени пламъци бавно залязваше на хоризонта. Бакуриан обърна коня и се загледа в обратната посока. Още три дена и щяха да достигнат границата на Биляра. Мечтата му бе на път да се осъществи. Този път Уголия няма да се провали. Бакуриан се погрижи да си създаде много съюзници сред съседите на Биляра. Дори и северните племена бяха готови да нападнат от север, а на юг разчиташе на таболците. Откакто завърши школата в Карпонили и наследи баща си, Бакуриан, първи кан-предводител на Уголия, не спря да крои планове за тази война. Дълго време изчакваше удобен момент за нападение и сключваше тайни договори със съседните страни. Векове наред държавата му живееше под влиянието на съседна Биляра, чието положение на първа сила й даваше неограничени правомощия да се намесва във всички сфери на живот в Уголия — военната, гражданските дела, правораздаването, вярата и търговията. Дори титлата на Бакуриан бе първи кан-предводител, а не император, за да е ясно, че никой не стои наравно с кан-императора на Биляра, Издулор.
От школата Бакуриан добре помнеше надменното отношение на билярските младежи към всички останали чужденци ученици. Тогава у Бакуриан се зароди презрението към баща му и предшестващите го владетели. Нима Уголия не бе способна да извоюва независимостта си и да създаде своя школа, та трябваше да се обучават в билярската?! Години наред тази мисъл го тормозеше и не му даваше спокойствие. Заспиваше и се будеше с желанието Уголия да стане независима и също толкова горда и силна страна като Биляра. Така нямаше да се срамува и навежда глава пред всеки биляр, колкото и жалък да е, само защото е роден отвъд западната граница на Уголия. С времето, откакто се възкачи на престола, желанието му за независимост прерасна в желание за превъзходство над Биляра. Постоянната намеса на Издулор в политиката му го изпълваше със скрит гняв и ожесточение. Нима страната му нямаше своите аристократи, учени, богати търговци и велики воини, за да търпи чуждите?! Той, Бакуриан, щеше да създаде уголска школа и Уголия — по-велика от Биляра, но първо щеше да смаже силата на Биляра и статута й на първа сила, заедно с жреците, манастирите и школата им — проводниците на билярското влияние в Уголия.