Любовницата на пирата

Беше красива и топла нощ, нощ само за любов. Знаеше, че на Сен Мартен щеше да има много такива нощи и с цялото си сърце се надяваше, че ще бъдат изпълнени с любов, любов, която щеше да я накара да забрави настоящия кошмар.

Усети, че Тристан се приближи до нея. Извърна се и видя, че е стиснал здраво с две ръце парапета от двете й страни и се почувства като в капан. Стоеше толкова близо, че тялото му докосваше нейното и тя усети как устните му леко се допряха до врата й. По гърба й полазиха тръпки, тялото й се напрегна и тя си каза, че бързо трябва да прекъсне това, преди да е станало твърде късно.

— Защо ме остави да вярвам, че си избил целия екипаж на „Песента на вятъра“?

Той тихо се засмя, прегърна я през кръста и я притисна до себе си.

— Ти искаше да вярваш, че съм способен на най-ужасни деяния, а аз не исках да те лишавам от това удоволствие. Съжалявам, че те разочаровах, но аз не съм безмилостен убиец, за какъвто ме смяташ.

— Но ти си пират! — възкликна тя и се обърна с лице към него.

— Не съвсем. Отново ще трябва да те разочаровам. Аз съм пират, но с разрешението на Англия. Нападам само испански кораби, както ти казах, и то кораби, които пренасят злато в Испания. Знаеш ли как испанците са се сдобили с това злато, Бетина? — попита Тристан и гласът му внезапно стана студен. — От мъртви мъже, жени и деца. Може да се изненадаш, но френските корсари вършат същото, само че предават златото на Франция.

— Лъжеш! Винаги лъжеш. Щом казваш, че ограбваш само испански кораби, защо тогава нападна „Песента на вятъра“?

— Исках да завладея кораба и да говоря с теб или да сключа сделка с капитана, за да узная закъде пътуваш. Моряците от „Песента на вятъра“ стреляха първи, а аз никога не съм бягал от битка. Завладях кораба, отведох те и го напуснах.

— Но това е пиратство!

— Това беше честна битка.

— Но ти не биваше да ме изнасилваш, капитане.

— Не, не биваше, но ти си толкова изкусителна, че нямам сили да ти устоя. — Притисна я силно до себе си и устните му се впиха в нейните. Тя се опита да го отблъсне, но той я държеше здраво. Бетина усети твърдия му член и знаеше какво ще последва. Какво да прави този път? Как да се бори с удоволствието, което постепенно завладяваше и нея?

Внезапно Тристан я пусна и Бетина политна назад, дишайки тежко. Тя видя развеселения му поглед и я хвана яд, че толкова лесно се бе поддала на игрите му.

— Ела. — Младият мъж взе ръката й и я поведе към каютата.

Когато влязоха, Тристан заключи вратата, но Бетина побягна и застана от другата страна на дългата маса. Взе камшика, който лежеше върху масата, хвърли го през отворения прозорец и предизвикателно изгледа Тристан.

Но той очевидно се забавляваше.

— Нали не възнамеряваш да ми се съпротивляваш, а малката ми? Цял ден очаквах този момент. — Сините му очи се срещнаха с нейните тъмнозелени. — Свали дрехите си, Бетина. Време е.

Какво можеше да стори? Мислите й отчаяно препускаха. Обвиняваше се, че е страхлива и че трябваше още през деня да скочи от кораба, но сега вече бе твърде късно.