Пустош

— Да… с помощта на Уолтър. В края на краищата съм успял да спася живота на Джейк. Когато накарах Джак да скочи пред влака в метрото, промених всичко.

Сузана попита:

— След като Уолтър е успявал да проникне в нашия свят — може би е използвал своя собствена врата — когато си пожелае, не би ли могъл да принуди някого другиго да блъсне момчето? След като е накарал Морт да се преоблече като свещеник, значи е могъл да стори същото и с. Какво има, Еди, защо клатиш глава?

— Защото не мисля, че Уолтър би искал това да стане. Винаги се случва това, което иска той… за да може Роланд да се побърка. Не е ли така?

Стрелецът кимна.

— Не би могъл да го направи, дори да е искал — добави Еди, — защото е бил мъртъв дълго преди Роланд да открие вратите на брега на океана. Когато Стрелецът е минал през последната врата и е проникнал в съзнанието на Джак, Уолтър отдавна е бил мъртъв.

Сузана се замисли върху думите му, сетне кимна:

— Разбирам… мисля… тези пътувания във времето доста ме объркват.

Роланд засъбира багажа си.

— Време е да тръгваме.

Еди се изправи и метна торбата си на рамо.

— Знаеш ли, има нещо, което може да ти послужи за успокоение — обърна се към Стрелеца. — Ти или твоето ка-тет сте успели да спасите момчето.

Роланд привързваше кожените ремъци към гърдите си. При тези думи вдигна поглед и ясните му сини очи проблеснаха по начин, който накара Еди да отстъпи крачка назад.

— Така ли? — попита с дрезгав глас. — Наистина ли? Полудявам бавно, опитвам се да живея с две версии на една и съща реалност. Отначало се надявах, че едната или другата ще избледнее в съзнанието ми, но това не се случи. Всъщност стана точно обратното: двете реалности стават все по-ярки, звучат все по-гръмко в главата ми като два хищника, готови да си прегризат гърлата. Кажи ми, Еди, как според теб се чувства Джейк? Как според теб се чувства човек, който знае, че в един свят е мъртъв, а в друг е жив?