Пустош

Сузана се нахрани по-сдържано, прокарвайки всяка втора или трета хапка с глътка вода; тя въртеше парчето месо в ръцете си, отхапваше от края и напредваше равномерно към средата.

— Продължи разказа, който започна снощи — подкани тя Роланд. — Твърдеше, че започваш да разбираш противоречивите си спомени.

Той кимна.

— Да. Мисля, че и едните, и другите са истински. Е, някои са по-истински, но това не означава, че останалите са фикция.

— Нищо не разбирам — обади се Еди. — Онова момче Джейк или е било в крайпътната станция, или не е било.

— Това е парадокс — нещо, което хем е било, хем не е било. Докато не го разреша, съзнанието ми ще остане разделено. Това само по себе си е лошо, но по-лошото е, че разривът се задълбочава. Усещам го. Това… не може да се опише с думи.

— Къде според теб е причината?

— Казах ви, че момчето е било блъснато пред една кола. Блъснато. За кого знаем, че обича да блъска хората по този начин?

Изражението на лицето й подсказваше, че Сузана започва да разбира накъде бие Стрелецът.

— Джак Морт. Искаш да кажеш, че той е блъснал момчето?

— Да.

— Но нали го е направил човекът в черно? — възрази Еди. Приятелчето ти Уолтър. Каза, че момчето го е видяло — някакъв мъж, който приличал на свещеник. Мисля, че хлапето го е чуло да казва: „Направете път, аз съм свещеник“ или нещо подобно.

— О, да, Уолтър е бил там. И двамата са били там, и двамата са блъснали Джейк.

— Някой да донесе торазин и усмирителна риза — провикна се Еди. — Роланд съвсем е изперкал.

Стрелецът не му обърна внимание; започваше да разбира, че шегите и клоунадите на Еди му помагаха да преодолее стреса. Така постъпваше някога и Кътбърт… докато Сузана приличаше на Алан.

— Вбесява ме най-вече това, че проумях истината много късно — каза. — В края на краищата аз проникнах в Джак Морт, получих достъп до мислите му, както до твоите, Еди, или до тези на Сузана. Видях Джейк, докато бях в Джак Морт, и разбрах, че Морт е планирал всичко. Възнамерявал е да блъсне Джейк, но аз съм го спрял. За целта е било необходимо само да проникна в тялото му. Той дори не разбра какво става. Дотолкова беше погълнат от плана си, че не ми обърна внимание, все едно съм муха, кацнала на шията му. Еди започна да проумява.

— Ако Джейк не е бил блъснат на улицата, значи никога не е умирал. След като не е умирал, никога не е идвал в този свят. И ако не е идвал в този свят, ти никога не си го срещал в крайпътната станция. Нали така?

— Да. Мина ми през ум, че след като Джак Морт е възнамерявал да убие момчето, то е трябвало да го оставя да го направи. За да избегна пораждането на парадокса, който ме измъчва в момента. Но не бих могъл да постъпя така… аз… аз…

— Не би могъл да убиеш хлапето два пъти, нали? — попита тихо Еди. — Всеки път, когато реша, че нямаш душа и приличаш на онази мечка-робот, ме изненадваш с напълно човешка постъпка. По дяволите!