Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Не. Сънувах кошмар.
Роланд го гледаше така изпитателно, че той се почувства неловко.
— Понякога истината се крие в сънища, Еди. Какъв беше твоят?
Младежът се замисли за миг, сетне поклати глава.
— Не си спомням.
— Съмнявам се.
Той сви рамене и едва забележимо се усмихна.
— Съмнявай се, щом желаеш. А ти как се чувстваш тази сутрин?
— Като вчера — отвърна Стрелецът, без да откъсва поглед от него.
— Престанете — намеси се младата жена. Гласът й беше рязък, издаваше нервност. — Няма ли какво да правите, освен да се заяждате като хлапета? И точно тази сутрин, когато мъртвата мечка се опитва да проглуши целия свят.
Стрелецът кимна, но продължи да гледа Еди.
— Добре… но все пак сигурен ли си, че не искаш да споделиш нещо?
Младежът се замисли дали да му разкаже за видяното в пламъците на огъня, за съня. Сетне реши да не го прави. Помнеше розата в огъня, помнеше и розите, покрили полето с червен килим. Но едва ли можеше да ги опише както ги бе видял с очите си, както ги бе почувствал със сърцето си; щеше да се получи някаква евтина имитация. Засега искаше да помисли върху случилото се.
„Запомни — каза си той… само че този път гласът, прозвучал в главата му, не приличаше на неговия. Беше по-плътен, по-зрял — глас на непознат. — Запомни розата… и формата на ключа“
— Ще ги запомня — промълви.
— Какво ще запомниш? — попита Роланд.
— Ще ти кажа. Ако се случи нещо наистина важно, ще ти кажа. И на двама ви ще кажа. Но сега не е моментът. И така, Шейн, ако ще ходим някъде, да тръгваме.
— Шейн? Кой е този Шейн?
— Ще ти обясня някой път. А сега да вървим.
Събраха багажа си и тръгнаха към мечока. Сузана отново седна в инвалидната количка.
21
Веднъж, доста преди да се пристрасти към хероина дотолкова, че да изгуби интерес към всичко останало. Еди отиде заедно с двама приятели в Ню Джърси на концерт на металистите от „Антракс“ и „Мегадет“. Ненадейно си спомни за този концерт и си помисли, че май „Антракс“ вдигаха повече шум от мъртвия мечок, от който се разнасяше повтарящото се съобщение. Когато стигнаха на шест-седемстотин метра от поляната, Роланд им нареди да спрат и откъсна от старата си риза шест парченца плат. Запушиха си ушите и продължиха напред. Но и това не им помогна особено.
— СИСТЕМАТА Е В ПРОЦЕС НА ИЗКЛЮЧВАНЕ! — ревеше мечката, когато стъпиха на поляната. Огромният звяр си лежеше, както го бяха оставили — в подножието на дървото, по което се бе покатерил Еди. С разтворените си крака мечокът приличаше на поваления Родоски колос, на огромна космата великанка, умряла при раждане. — ИЗКЛЮЧВАНЕТО ЩЕ ЗАВЪРШИ СЛЕД ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ МИНУТИ! ОПАСНОСТ НЯМА!
„Да, бе, няма — каза си Еди и започна да събира малкото кожи, останали цели след нападението и агонията на мечката. — Има и още как. На мен ли ще ги разправящ тия.“ Взе патрондаша на Роланд и мълчаливо му го подаде. Наблизо лежеше парчето дърво, което беше дялкал. Вдигна го и го прибра в джоба на гърба на инвалидната количка. Стрелецът бавно пристегна кожените върви на широкия патрондаш около кръста си.
— … В ПРОЦЕС НА ИЗКЛЮЧВАНЕ! ЕДИН СУБАТОМЕН ЕЛЕМЕНТ РАБОТИ С ЕДИН ПРОЦЕНТ ОТ МОЩНОСТТА СИ. ТЕЗИ СУБАТОМНИ ЕЛЕМЕНТИ…
Сузана последва Еди; на скута си държеше саморъчно ушита чанта. Младежът й подаваше кожите, а тя ги прибираше в чантата. Когато събраха всичко, Роланд потупа Еди по ръката и му подаде раницата си. В нея имаше най-вече еленово месо, обилно осолено благодарение на каменната сол, която Стрелецът бе открил на около пет километра от ручея. Същата раница Роланд беше приготвил и за себе си. Старата му торба, натъпкана с какво ли не, беше преметната на рамото му.
На един клон наблизо висеше необикновен, саморъчно изработен хомот. Роланд го взе, разгледа го, сетне пъхна главата си в него и завърза вървите около гърдите си. Сузана направи кисела гримаса, която не убягна от погледа на Стрелеца. Той си замълча — толкова близо до мечката никой нямаше да го чуе, дори да крещеше с пълно гърло — но сви рамене в израз на съчувствие и разпери ръце, сякаш искаше да каже: „Знаеш, че това ще ни потрябва.“
Тя също сви рамене „Да… но това не означава, че ще ми хареса“
Стрелецът посочи другия край на откритото пространство. Два прекършени смърча указваха мястото, където Шардик, известен в далечното минало като Мир, бе излязъл на поляната.
Еди се наведе към Сузана, сви палец и показалец в кръг и въпросително вдигна вежди.
Тя кимна, сетне притисна длани към ушите си.
Тримата пресякоха поляната, Еди буташе количката, а Сузана държеше торбата с кожите. Джобът в задната част на инвалидния стол беше натъпкан с разни вещи; сред тях беше и парчето дърво.