Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Зад гърбовете им мечката продължаваше да повтаря гръмогласно последното си послание към света и да отброява четиридесет минути до пълното изключване на системите. Еди не можеше да чака. Прекършените смърчове се бяха наклонили един към друг и образуваха нещо като врата. Той си помисли: „Това е мястото, от което започва — истинският път към Тъмната кула на Роланд, поне за мен и за Сузана“ Отново си припомни своя сън — виещите се в спирала прозорци, от които извираха реките от мрак, разстлали се над полето от рози. Потрепери, докато се провираше под пречупените дървета.
22
Използваха инвалидната количка по-дълго, отколкото Роланд беше очаквал. Елите в тази част на гората бяха много, много стари, на земята имаше дебел килим от иглички, който задушаваше всякаква друга растителност. Ръцете на Сузана бяха здрави — много по-здрави от тези на Еди, макар Стрелецът да смяташе, че положението скоро ще се промени — и тя без особени усилия караше количката по равната земя. Когато стигнаха до едно от дърветата, повалени от Шардик, Роланд повдигна младата жена, а Еди пренесе количката от другата страна.
Зад гърба им, макар и позаглъхнал от разстоянието, продължаваше да кънти механичният глас и да повтаря, че капацитетът на последния субатомен елемент е почти нулев.
— Надявам се проклетият хомот да не ти потрябва! — промълви Сузана.
Роланд кимна в знак на съгласие, но след по-малко от петнадесет минути заслизаха по стръмен склон; сред старите дървета се забелязваха и млади фиданки — бреза, елха и уродливи на вид кленове, впили корени в тънкия почвен слой. Килимът от иглички изтъня, колелата на инвалидната количка започнаха да се заплитат в ниските, жилави храсти, които растяха между дърветата. Тънките им клони тракаха по стоманените спици. Еди натисна ръкохватките с цялата си сила, но така успяха да изминат не повече от четиристотин метра. Сетне склонът стана още по-стръмен, а под краката им зашляпа кал.
— Време за езда, лейди — каза Роланд.
— Да продължим така още малко, а? Пътят може да се оправи…
Той поклати глава.
— Ако се опиташ да слезеш по хълма, може да направиш… как му казвахте, Еди… солто?
Младежът се усмихна.
— Нарича се салто, Роланд. Едно време карах скейтборд.
— Както и да му викате, смисълът е да паднеш на главата си. Хайде, Сузана, качвай се.
— Мразя се за това, че съм инвалид — избухна тя, но позволи на младежа да я повдигне и да й помогне да се настани удобно в хомота, който Роланд носеше на гърба си.
След като се намести, докосна ръкохватката на револвера и попита:
— Искаш ли да го вземеш, Еди?
Той поклати глава.
— Ти си по-бърза.
Тя се усмихна и нагласи кобура така, че да й е под ръка.
— Момчета, само ви бавя, но щом излезем на някое асфалтово шосе, ще се молите да ви кача на стоп.
— Не се съмнявам — съгласи се Роланд… сетне наклони глава и се ослуша. В гората цареше тишина.
— Голямата мечка е хвърлила топа — каза Сузана. — Слава Богу!
— По моите изчисления й остават още седем минути — възрази Еди.
Роланд нагласи кожените ремъци на гърба си.
— Часовникът й може да е започнал да изостава през последните пет-шестстотин години.
— Наистина ли смяташ, че е толкова стара?
Стрелецът кимна.
— Тя е най-малко на пет-шестстотин години. А сега е мъртва… последният от Дванайсетте пазители, доколкото знаем.
— Хич не ми пука — каза Еди, а Сузана се засмя.
— Удобно ли ти е? — попита я Роланд.
— Не, задникът ме боли, но да тръгваме. Гледай само да не ме изпуснеш.
Той кимна и започна да се спуска по склона. Еди вървеше зад него, като буташе празната количка, опитвайки се да не я разнебити по белите камъни, които стърчаха от земята. „След като мечокът млъкна, гората изглежда прекалено тиха“ — каза си и се почувства като герой от онези тъпи филми за джунглата с канибали и огромни маймуни.
23
Лесно откриваха дирите на мечока, но трудно ги следваха. На десетина километра от поляната навлязоха в мочурлива низина. Преди да усетят твърда почва под краката си, избелелите джинси на задъхания Роланд подгизнаха до коленете. Все пак Стрелецът беше в по-добра форма от Еди, останал без сили от опитите си да тика инвалидната количка през коренища и кал.
— Време за храна и почивка — обяви Роланд.
— Боже, гладен съм като вълк! — възкликна Еди. Помогна на Сузана да се измъкне от ремъците и да се настани на ствола на едно повалено дърво. Сетне той се отпусна тежко до нея.