Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Не се прицелвам с ръката си; който се прицелва с ръката си, е забравил лицето на баща си.
— Прицелвам се с очите си.
— Не убивам с револвера си; който убива с револвера си, е забравил лицето на баща си.
Сетне, напълно машинално той излезе от прикритието на дърветата и сякаш заговори на раздрънкалите роботи на другия край на поляната:
— Убивам със сърцето си.
Те престанаха да се въртят. Едно от устройствата изжужа, може би знак за тревога или предупреждение. Радарите, всеки от които бе два пъти по-малък от шоколад „Хърши“, се завъртяха по посока на гласа му.
Еди откри огън.
Сензорите експлодираха и се пръснаха на хиляди парченца, сякаш бяха направени от глина. Всякаква жал изчезна от сърцето на младежа — разбра, че няма да спре, че не може да спре, докато не свърши работата си докрай.
Грохот изпълни сумрачната полянка; скалната стена в другия й край отрази ехото. Стоманената змия се преобърна два пъти и се загьрчи. Най-големият робот — онзи, който приличаше на тракторче-играчка — направи опит да избяга. Еди пръсна и неговата радарна чиния, докато устройството се опитваше да избяга, движейки се на зиг-заг. То заби тъпия си нос в сивата прах, от металните орбити, които държаха стъклените му очи, изскочиха синкави пламъци.
Единственият оцелял сензор бе на стоманения плъх; куршумът на Еди рикошира с остър писък от металния гръб на робота. Плъхът престана да се движи, огледа внимателно самоходната кутия и се втурна към Еди с неочаквана бързина. Издаваше гневен тракащ звук и когато разстоянието между тях намаля, младежът видя острите му дълги зъби. Не приличаха на истински зъби, а по-скоро на игли за шевна машина и непрекъснато тракаха нагоре-надолу. „Не, тези играчки съвсем не са безобидни“ — осъзна той.
— Застреляй го, Роланд! — изкрещя отчаяно, но когато се обърна, видя Стрелецът да стои спокойно, скръстил невъзмутимо ръце на гърдите. Изглеждаше така, сякаш решаваше шахматна задача или препрочиташе стари любовни писма.
Радарът на плъха внезапно промени посоката си на въртене, насочи се към Сузана Дийн и роботът се втурна към нея.
„Остава ми само един патрон — каза си Еди. — Ако пропусна, това чудовище ще я убие!“
Вместо да стреля, направи крачка назад и ритна плъха с все сила. Бе сменил старите си обувки с мокасини от еленова кожа; болката от удара прониза крака му чак до коляното. Плъхът изпищя и се претърколи по гръб. Еди видя дузината къси метални крачета да ритат във въздуха. Всяко от тях завършваше с остри метални щипци, които се въртяха с помощта на шарнирни болтове с големината на топче за игра.
От средната част на робота се показа стоманен прът, с чиято помощ той успя да се изправи на крака. Еди отпусна револвера на Роланд, пренебрегвайки мимолетния импулс да придържа дясната си ръка с лявата. Така стреляха полицаите в неговия свят, но не и в този. „Когато забравиш, че държиш оръжие, когато то се слее с теб — повтаряше му Роланд, — тогава си на прав път.“
Еди натисна спусъка. Малкият локатор, който отново бе започнал да се върти, опитвайки се да открие враговете на плъха, изчезна в синя експлозия. Роботът издаде сподавен звук и падна мъртъв.
Младежът се обърна; сърцето му биеше лудо. Не беше изпадал в такава ярост от деня, в който бе разбрал, че Роланд възнамерява да го остави в този свят, докато не откриеше проклетата Тъмна кула… или докато не умреше и се превърнеше в храна за червеите.
Насочи празния револвер в гърдите на Стрелеца и заговори с плътен глас, който не приличаше на неговия:
— Ако в барабана имаше поне един патрон, щеше да престанеш да се тревожиш за шибаната си Кула!
— Еди, стига! — остро го смъмри Сузана. Той я погледна.
— Онова нещо идваше към теб, щеше да те убие.
— Но не успя. Ти го спря! Ти го уби.
— И то без негова помощ. — Понечи да прибере револвера в кобура, но с огромна изненада установи, че ръката му е празна. „Поредният гаден урок на Роланд“ — помисли си и се обърна към Стрелеца. — Ако си въобразяваш, че…