Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Еди, престани! — скастри го Сузана.
Младежът хвърли поглед към наведената глава на Стрелеца и направи гримаса.
— Извинявай, Роланд. Майка ми все повтаряше, че говоря без да мисля.
— Няма нищо. Имах приятел, който казваше същото за себе си.
— Кътбърт ли?
Роланд кимна. Изгледа продължително осакатената си дясна ръка, сви я в юмрук, въздъхна и отново вдигна поглед. Някъде в гората пееше чучулига.
— Ето какво смятам. Ако не бях проникнал в Джак Морт, той пак нямаше да блъсне Джейк този ден. Защо не? Ка-тет. Просто и ясно. За пръв път от смъртта на последния от моите приятели, с които тръгнахме по този път, се озовах в центъра на ка-тет.
— Квартет? — В гласа на Еди се прокрадна нотка на съмнение.
Стрелецът поклати глава.
— Ка съответства на вашата дума „съдба“, макар истинското й значение да е много по-сложно и трудно определимо. Такива са почти всички думи от Свещения език. А тет означава група хора с общи интереси и цели. Ние тримата сме тет например. Ка-тет е мястото, където съдбата среща няколко живота.
— Като „Мостът на Сан Луис Рей“ — промълви Сузана.
— Какво е това? — попита Стрелецът.
— Разказ за хора, които умират, когато мостът, по който вървят, пропада. Много известна история в нашия свят. Роланд кимна в знак, че е разбрал.
— В този случай ка-тет обвързва Джейк, Уолтър, Джак Морт и мен. Няма никакъв капан, какъвто подозирах, щом разбрах кого възнамерява да убие Джак Морт, защото ка-тет не може да се променя по волята само на един човек от групата. Но всеки може да вижда, да знае, да разбира. Уолтър виждаше, Уолтър разбираше ка-тет. — Стрелецът тупна с юмрук по бедрото и възкликна с горчивина: — Как ли ми се е присмивал вътрешно, когато най-сетне успях да го настигна!
— Да се върнем на това, което би се случило, ако не беше осуетил плановете на Джак Морт в деня, когато е следил Джейк — предложи Еди. — Твърдиш, че ако не го беше спрял, някой или нещо друго щеше да го стори. Така ли е?
— Да, защото на момчето не му е било писано да умре в този ден. Щяло е да умре съвсем скоро, но не това е бил денят. Вероятно преди да блъсне момчето, щеше да види, че някой го наблюдава. Или съвършено случаен човек щеше да се намеси. Или…
— Или някой полицай — каза Сузана. — Може да е видял полицай, застанал на неподходящото място в неподходящ момент.
— Точно така. Конкретната причина, осъществила волята на ка, е без значение. От собствен опит зная, че Морт беше хитър като стара лисица. Ако е усетил, че нещо не е наред, би отложил удара си за друг ден. Има и още нещо. Тръгнеше ли на лов, винаги се дегизираше. В деня, в който пусна тухлата върху главата на Дета Холмс, беше облякъл стар пуловер, няколко номера по-голям от неговия размер и бе нахлупил плетена шапка. Искаше да заприлича на пиянде, защото сградата, от която е била хвърлена тухлата, е била обитавана от алкохолици и откачалки. Разбирате ли?
Сузана и Еди кимнаха.
— Няколко години по-късно, когато те е блъснал пред атака, Сузана, е бил облечен като строителен работник. Носил е голяма жълта каска и фалшиви мустаци. В деня, в който е трябвало да бутне Джейк пред колата и да го убие, е щял да се предреши като свещеник.
— Божичко! — възкликна Сузана. — Човекът, който го е блъснал в Ню Йорк, е бил Джак Морт, а в крайпътната станция е видял Уолтър, когото ти си преследвал.
— Да.
— И хлапето е решило, че това е един и същи човек само защото и двамата са били облечени в някаква черна роба? Роланд кимна.
— Между Уолтър и Джак Морт съществуваше дори физическа прилика. Е, не си приличаха като братя, но все пак и двамата бяха високи, чернокоси, със светла кожа. Трябва да се има предвид, че Джейк е успял да зърне Морт миг преди да умре, а когато е видял Уолтър, е бил уплашен до смърт от странното място, на което се е озовал. Мисля, че грешката му е разбираема и простима. Ако някой е постъпил като глупак, това съм аз, защото късно разбрах истината.
— Дали Морт е осъзнал, че някой го използва? — попита Еди. Припомни си преживяното, странните мисли, нахлули в главата му, когато Роланд успя да проникне в неговото съзнание. Не разбираше как така Морт не е усетил… но Стрелецът отново поклати глава.
— Уолтър несъмнено е действал изключително предпазливо. Морт е трябвало сам да се сети да се преоблече като свещеник… или поне така мисля. Не би разпознал чуждия глас — гласа на Уолтър — който дълбоко в подсъзнанието му е нашепвал какво да прави.
— Джак Морт — възкликна Еди, — винаги е бил Джак Морт.