Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Това е невъзможно! — изпъшках аз. — Как изобщо мога да си спомня всеки човек, с когото съм имала някакъв контакт още от първия си ден?
Клара отмести чиниите настрани, за да ми направи място да пиша.
— Трудно е, наистина, но не е невъзможно — каза тя. — Това е крайно необходима част от прегледа. Списъкът дава на ума една схема, към която може да се придържа.
Тя каза, че началният етап на прегледа се състои от две неща. Първото е списъкът, второто — подготвяне на сцената. А подготвянето на сцената се състои от визуализиране на всички подробности, спадащи към събитието, което човек ще си припомня.
— Веднъж разположиш ли всички елементи по местата, използвай помитащото дишане; движението на главата ти е като ветрило, което размърдва и надига всичко в сцената — каза тя. — Например, ако си припомняш една стая, вдишвай стените, тавана, мебелировката, хората, които виждаш. И не спирай, докато не попиеш от нея и последната частица енергия, която си оставила там.
— По какво ще разбера, че съм го направила? — попитах аз.
— Тялото ще ти каже, когато си поела достатъчно — увери ме тя. — Запомни, трябва да възнамериш, че вдишваш енергията, която си оставила в сцената от прегледа, и да възнамериш също, че издишваш чуждата енергия, оставена у теб от другите.
Задачата да направя списък и да започна преглед така ме стъписа, че изобщо не бях в състояние да мисля. Явно това беше някаква изчанчена и неволна реакция на ума ми — да стане абсолютно празен; след това заприижда такъв порой от мисли, че ми беше невъзможно да разбера откъде да започна. Клара ми обясни, че трябва да започнем прегледа, като съсредоточим вниманието си най-напред над миналия ни полов живот.
— Защо трябва да се започва оттам? — запитах аз подозрително.
— Защото тъкмо там е заловена най-много енергия — обясни Клара. — Затова трябва да освободим първо тези спомени!
— Не мисля, че половите ми контакти са били толкова важни.
— Все едно. Може и да си зяпала в тавана, отегчена до смърт, може и да си се чувствала на седмото небе или сред взрив от фойерверки — въпреки това другият човек оставя своя енергия в теб и отнася тонове от твоята.
Почувствах се окончателно отблъсната от това твърдение. Сега ми стана съвсем противно да се връщам назад към сексуалния си опит.
— Достатъчно противно ми е да съживявам детските си спомени. Но нямам никакво намерение да разисквам какво съм правила с мъжете.
Клара ме погледна с вдигната вежда.
— Освен това — продължих да споря аз, — ти вероятно очакваш да го споделя пред теб. Но наистина, Клара, не мисля, че това, което съм правила с мъжете, изобщо е нечия работа.
Сметнах, че съм се наложила. Но Клара решително поклати глава и каза:
— Нима искаш мъжете, които си имала, да продължат да се хранят от твоята енергия? Искаш тези мъже да стават по-силни, докато ти ставаш по-силна? Искаш да бъдеш за тях източник на енергия до края на живота си? Не. Струва ми се, че не разбираш от какво голямо значение е половият акт и целта на прегледа.
— Права си, Клара. Не разбирам смисъла на това твое странно изискване. И каква е тая работа, дето мъжете ставали по-силни, понеже съм била за тях източник на енергия? Аз не съм ничий източник или снабдител, бъди сигурна.
Тя се усмихна и каза, че май е сбъркала, като малко преждевременно е предизвикала сблъсък на възгледи в този момент.
— Имай търпение — помоли ме тя. — Това е възглед, който аз съм избрала да поддържам. Когато напреднеш с твоя преглед, ще ти разкажа откъде води началото си това схващане. Засега е достатъчно да ти кажа, че това е ключово важна част от изкуството, на което те уча.
— Ако е толкова важно, както твърдиш, Клара, може би е по-добре да ми го разкажеш сега — отбелязах аз. — Преди изобщо да продължим с прегледа, бих искала да знам в какво всъщност навлизам.
— Добре, щом настояващ — каза тя, кимайки.
Тя наля малко чай от лайка в чашите ни и сложи в своята лъжичка мед.
С авторитетния тон на учител, просвещаващ новопокръстен ученик, тя ми обясни, че жените, много повече от мъжете, са истинските крепители на социалния ред и за да изпълняват тази роля, те се възпитават еднакво по цял свят да бъдат в служба на мъжете.
— Няма никакво значение дали са били купени от пазар на роби, или са били изискано ухажвани и обичани — подчерта тя, — основното им предназначение и участ винаги са едни и същи: да захранват, подслоняват и служат на мъжете.
Клара ме погледна, за да се увери дали следвам нишката на мисълта й, както ми се стори. Смятах, че я следвам, но дълбоката ми реакция беше, че цялата й постановка изглежда погрешна.