Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Обичам планината — каза Морган, след като бяха мълчали известно време. Сега седяха на каменните стъпала на хижата — Сигурно мога да се науча да обичам и града, но не докато принадлежи на Федерацията. Понякога се чудя какво ли би било да живея в стария си дом, преди да ни го отнемат. Това, разбира се е било много отдавна — преди шест поколения. Вече никои не си спомня как е било. Баща ми дори не иска да говори за това. Но това е все още наша земя, Федерацията все още не е успяла да ни я вземе. Има достатъчно. Може би затова я обичам толкова много — защото е последното нещо, което е останало за семейството ми от старите дни.
— С изключение на меча — припомни Пар.
— Все още ли носиш тази очукана стара реликва? — попита Кол — Мислех, че можеш да я изоставиш за нещо по-ново и по-добре направено.
Морган ги погледна.
— Спомняте ли си приказките, които разказват, че едно време мечът на Лий е бил магически?
— Самият Аланон го е направил такъв — потвърди Пар.
— Да, по времето на Рон Лий — Морган сбръчка челото си. — Понякога си мисля, че все още е. Ножницата е сменявана половин дузина пъти през годините, дръжката най-малко веднъж или два пъти и отново са изхабени. Но острието — ах, това острие! Все още е толкова остро и истинско, сякаш няма възраст. Това не е ли някаква магия?
Братята кимнаха в съгласие.
— Магията понякога сменя формата си — каза Пар. — Расте и се развива. Сигурно това се е случило и с Меча на Лий. — Мислеше си какво би казал старецът — че не разбира въобще магията, и се чудеше дали е вярно.
— Е, истината е, че никой не иска това оръжие — Морган се протегна като котка и въздъхна. — Сякаш никой не иска нещо, което е принадлежало на старите дни. Баща ми не каза и дума, когато го попитах за острието. Просто ми го даде. Мисля, че спомените са твърде болезнени.
Кол го потупа приятелски.
— Е, баща ти трябва да е по-внимателен в чии ръце дава оръжието си.
Морган ги погледна:
— Аз поканен ли съм да се включа в Движението? — запита той. Засмя се. — Между другото споменахте, че непознатият ви е дал пръстен. Може ли да го видя?
Пар придърпа туниката си, измъкна пръстена с изображението на ястреб и му го подаде. Морган го взе и внимателно го проучи, след това вдигна рамене и го върна.
— Не го познавам. Но това още не означава нищо. Чувал съм, че има няколко групи Движението и всички те постоянно си сменят знаците, за да объркат Федерацията.
Той отпи голяма глътка от бирената си чаша и отново се отпусна назад.
— Понякога си мисля, че трябва да отида на север и да се присъединя към тях — тук си губя времето в игри с тези глупаци, които живеят в къщата ми и управляват земята, чиято история дори не знаят — той тъжно поклати глава и за момент се състари, но след това отново грейна. — Но сега за вас. — Изпъна краката си и седна направо. — Не можете да рискувате да продължите, докато не се уверите, че е сигурно. Така че останете тук ден-два и ме оставете аз да отида напред. Ще се заинтересувам Федерацията не ви е изпреварила. Достатъчно ясен ли съм?
— Повече от ясен — каза Веднага Пар. — Благодаря ти Морган, но трябва да обещаеш, че ще внимаваш.
— Да внимавам? Заради тези глупаци от Федерацията? Ха! — планинецът се захили. — Бих могъл да им бръкна в очите и пак ще са им нужни дни, докато разбират какво става. Няма от какво да се страхувам.
Пар се смееше:
— В Лий — вероятно, но в Шейди Вейл може да има Търсачи.
— Добре те разбрах. Ще внимавам. — Морган спря да се хили. Пресуши остатъка от бирата си и се изправи: — Време е за лягане. Искам да тръгна рано.
Пар и Кол също се изправиха. Кол каза:
— Какво точно направи с жената на губернатора?
— О, това ли? — Морган повдигна рамене. — Нищо особено. Някой каза, че не и харесва планинския въздух. Повдигало й се от него. Така че изпратих за нея парфюм, за да оправи мириса си. Беше в малко и деликатно шишенце. Поставих го в леглото й — като изненада. Случайно го счупила, като легнала върху него — очите му примигнаха. — За нещастие обаче съм размесил парфюма с мазнина от скункс…
Тримата се спогледаха в мрака и се разхилиха като ненормални.
Братята Омсфорд спаха добре тази нощ — удобно завити и затоплени в истински легла с чаршафи и възглавници. Спокойно можеха да спят и до обяд, но Морган ги събуди с изгрева, докато се подготвяше да тръгне за Шейди Вейл. Измъкна Меча на Лий и им го показа — дръжката и ножницата бяха доста износени, но острието блестеше като ново, както бе казал планинецът. Усмихвайки се от удоволствие при вида на физиономиите им, той привърза оръдието през рамото си, затъкна дълъг нож в ботуша, ловен нож в колана си и преметна ясенов лък през другото рамо. Премигна и каза: